Читать «Обладаване» онлайн - страница 302

— Дали пак щеше да е толкова вълшебно или зловещо, ако го бяха кръстили по друг начин? — попита Мод. — Изглежда толкова меко и слънчево.

— Ако си моряк и познаваш подводните течения, може да ти се стори опасно.

— В „Зеления пътеводител“ пише, че името е било изопачено и от boe an aon (Залива на потока) е станало boe an anaon (Залива на скръбните души). Пише също, че ако се вярва на местната традиция, град Ис е бил в онези блата край устието на реката. Покойниците са отминали, преминали, заминали, минали. Имената трупат значения. И ние дойдохме заради името.

Роланд докосна ръката й и тя здраво стисна неговата.

* * *

Бяха се скрили на завет между дюните. Някъде зад пясъка долетя висок презокеански глас, плътен и странен:

— А това там трябва да е остров Сен, право пред нас, цял живот мечтая да го видя — обител на деветте страховити девици, наричани Сени или Сении по името на острова, каква фантастично разобличаваща и полисемантична дума, „сен“, загатваща божествената природа на женското тяло, защото французите наричат така и женската гръд, и утробата, женските полови органи; оттам е започнала да означава и рибарска мрежа, която улавя и задържа рибата, както и издуто платно, което улавя и задържа вятъра… тези жени са били повелителки на бурите и като сирени са примамвали моряците в мрежите си, вдигнали са надгробен храм за мъртвите друиди — предполагам, че е бил долмен, още една женска форма, а строежът му е бил съпроводен с всевъзможни табута, не е трябвало да се докосва земята, не са оставяли камък да падне от страх, че слънцето или земята ще омърсят камъка или той ще ги омърси; така е и със зелениката, и тя може да се събира само ако не се докосва земята. Често се смята, че Дахуд, кралицата на Ис, е била дъщеря на една от тези магьосници, а след като станала кралица на потъналия град, се превърнала в Мария Моргана, сирена или русалка, която подмамвала мъжете към смъртта им… виждат в това остатък от матриархата, също като Сените на плаващия им остров. Чели ли сте „Потъналият град“ на Кристабел?

— Не — отвърна мъжки глас. — Пропуск, който трябва да поправя.

— Леонора — прошепна Мод.

— И Блекадър — добави Роланд.

Двамата напредваха към морето. Леонора беше с пусната коса и когато излязоха от заслона на дюните, тъмните й къдрици се размърдаха като змийчета от лекия морски бриз. Носеше гръцка лятна рокля от изключително фин памучен плат, набран във ветрило от тънки алени плисета със сребърни луни и пристегнат с широка сребърна лента над просторната й гръд; не английското слънце беше опалило така голите й смуглозлатисти рамене. Беше боса, а ноктите на едрите й добре оформени крака бяха лакирани през един в сребърно и алено. Наближиха брега и вятърът подхвана плисетата. Тя вдигна ръце и гривните й мелодично звъннаха. Блекадър вървеше зад нея с тежки обувки, дебело тъмно яке и смачкан тъмен панталон.