Читать «Обладаване» онлайн - страница 304

Някъде в заключените писма Аш говореше за съдбовния сюжет, който сякаш държи или тласка отдавна мъртвите любовници. Роланд си мислеше, отчасти с педантично постмодернистко удоволствие и отчасти с неподправен суеверен страх, че двамата с Мод ги тласка съдбовен сюжет, който най-малкото на теория може да не е собствената им съдба, а сюжетът на онези, другите. Вероятно такъв суеверен страх се крие във всяка самонаблюдаваща се, самоосъзната интровертна постмодерна игра на огледала или сюжетна брънка, която признава, че е станала неуправляема, че разклоненията се множат уж безразборно — или иначе казано, с еднаква достоверност, — уж в отговор на някакъв железен организиращ принцип, неподвластен на съзнателно намерение, което, разбира се, като всяко истинско постмодерно намерение изисква присъствието на нещо непредвидено, поливалентно или „свободно“, което въпреки това структурира, контролира, тласка към някакъв — какъв? — завършек. Закономерността и завършекът са дълбинни човешки желания, които напоследък не са на мода, но въпреки това неизменно плашат и пленително привличат. „Влюбването“ е толкова характерен пример, то разчепква произволното кълбо, в което се преплитат привидностите на света и историята на отделния влюбен, и го вчесва в закономерен сюжет. Тревожеше го мисълта, че обратното също може да е вярно. Бяха попаднали в сюжет и можеше да им се стори, че подходящата линия на поведение е да си представят, че е именно такъв сюжет. Което означаваше да компрометират почтеното начало, от което бяха тръгнали.

Затова почти без изключение обсъждаха проблемите на другите двама, които отдавна лежаха в гроба.

Бяха си поръчали палачинки от елда в Понт Авен, пиеха ябълково вино от студени глинени стомни и предъвкваха трудните въпроси.

Какво беше станало с детето?

Как или защо, в какво състояние на знание или неведение е била изоставена Бланш? Как се бяха разделили Аш и Ламот? Знаел ли е Аш, че може да е имал дете?

Писмото, с което връщаше писмата на Кристабел, нямаше дата. Кога е било изпратено? Общували ли са отново? Дълга ли е била връзката им, или веднага са я прекъснали?

Когато прочете стиховете от Ариан, Мод потъна в мълчание и печал. Според нея второто стихотворение означаваше, че детето е било мъртвородено, а „разлятото мляко“ бе доказателство за ужасната вина на Кристабел за съдбата на детето, каквато и да е била тя.

— От кърмата боли — каза тя. — Кърмачката я болят гърдите, ако не може да кърми.

Тя също говореше за пародирането на сюжети при Кристабел.

— По това време тя пише много за Гьотевия „Фауст“. Тогава убийството на невинни новородени е често срещан мотив в европейската литература. Гретхен, Хети Сорел, Марта от „Глогът“ на Уърдзуърт. Отчаяни жени с мъртви рожби.