Читать «Обладаване» онлайн - страница 300

— Имената на конете са покъртителни. Бели нощи по Достоевски или Алиса на Луис Карол.

— Хората от твоя кръг могат да си мислят каквото искат, но не сме съвсем неграмотни — отвърна Юън. — Да вземем Рефлектор. Баща му се казваше Джеймс Стюарт, а майка му — Рефлексия. Май такава беше идеята, че рефлексията рефлектира, а „Рефлектор“ е заглавието на някаква повест или разказ от американския писател Хенри Джеймс. Името на коня трябва да съдържа алюзия за имената на двамата му родители.

— Същинска поезия — усмихна се Вал, която от шампанското все повече се изпълваше с бледозлатиста добронамереност.

— Вал се интересува от литература — обясни Юън на Тоби очевидно в опит да измисли как да я представи, без да споменава Роланд.

— Аз пък се оказах нещо като литературен адвокат — каза Тоби. — Честно да ви призная, изобщо не ми е по вкуса. Забърках се в някакви свирепи разправии около писмата на мъртви поети, открили са ги съвсем скоро. Американците предложиха на клиента ми несметни пари за ръкописите. Само че англичаните здраво са го захапали и се опитват да обявят цялата кореспонденция за национално културно наследство, за да не може да се изнесе от страната. Мразят се и в червата. Поканих ги и двамата в кантората. Англичанинът твърди, че това ще промени цялата им наука, и то в световен мащаб. Показвам им само по някой образец, клиентът ми е опърничав стар перко и не се разделя с писмата. А сега и медиите го надушиха. Звънят ми от телевизията и от клюкарските издания. Английският професор е ходил да говори с министъра.

— Любовни писма ли са? — попита Юън.

— И още как. Силно любовни и засукани. В онези дни много са пишели, край нямат.

— За кои поети става дума? — заинтригува се Вал.

— За Рандолф Хенри Аш — учехме го в училище, макар че нищо не му разбирам, и някаква жена, за която изобщо не съм чувал. Кристабел Ламот.

— От Линкъншър — добави Вал.

— Точно така. Аз самият живея в Линкън. Да не би да знаете за това?

— Има ли нещо общо с д-р Мод Бейли?

— Естествено. Всички искат да говорят с нея. Само че е изчезнала. Сигурно е заминала на почивка. Лято е все пак. Дори учените почиват. Тя е намерила писмата.

— Живеех с един изследовател на Аш — каза Вал и разстроено млъкна, защото автоматично беше използвала минало време.

Юън положи длан върху ръката й и наля още шампанско.

— Щом става въпрос за писма, положението сигурно е доста объркано. Заради собствеността и авторските права — каза той.

— Професор Блекадър се е свързал с лорд Аш. Явно той държи правата върху повечето ръкописи на Аш. Американецът обаче, професор Кропър, притежава почти всичките му писма в библиотеката си и е редактор на голямото издание с кореспонденцията му, така че претенциите му също изглеждат основателни. Семейство Бейли явно са собственици на самите писма. Явно Мод Бейли ги е намерила. Кристабел е останала стара мома и е починала в същата стая, където са ги открили в кукленско креватче или нещо от този род. Клиентът ми е бесен, че Мод Бейли не му е казала колко струват.