Читать «Обладаване» онлайн - страница 299

и ние ще се къпем в топлината й:

за нас ще има дарове, за нея —

надежда, даже убеденост… АИ

22

Вал стоеше на трибуната в Нюмаркет, загледана в пустия хиподрум, и напрягаше слух да долови чаткането на копита, след което щеше да зърне ситната пушилка и ритмичния напън, а те на свой ред щяха да се превърнат в порой лъскави мускули и сияйна коприна, които профучаваха светкавично покрай нея, дорести, сиви, кестеняви, дорести — толкова много чакане за тази мимолетна гръмотевична глътка живот. След което напрежението спадаше, плувналите в пот животни едва си поемаха дъх през раздутите ноздри, а хората се поздравяваха или свиваха рамене.

— Кой спечели? — попита тя Юън Макинтайър. — Стана толкова бързо, че не видях.

Макар че и тя бе извикала заедно с тълпата.

— Ние спечелихме. Рефлектор спечели. Страхотно бягане.

Вал се метна на шията му.

— Сега ще го отпразнуваме — продължи Юън. — Двайсет и пет към едно, не е зле. Знаехме, че ще се представи добре.

— И аз заложих на него, за да спечели — каза Вал. — Заложих малко и за Бели нощи, защото името ми хареса, но и аз заложих на него, за да спечели.

— Чудесно, ето че те развеселих — зарадва се Юън. — Няма по-добро лекарство от малко хазарт и напрежение.

— Не ми каза, че е толкова красиво.

Беше хубав английски ден с бледо слънце и късчета мъгла, които човек долавяше с крайчеца на окото някъде далеч, в невидимия край на хиподрума, където се събираха конете.

Вал смяташе, че хиподрумите са като заложните къщи от детството й, потънали в смрад на бира, фасове и, както често й се струваше, талаш и мъжка урина. Вместо това завари трева, чист въздух, някакво всеобщо приповдигнато чувство и танцуващите прекрасни създания.

— Не знам къде са останалите. Искаш ли да ги потърсим?

Юън беше един от собствениците на Рефлектор заедно с още двама адвокати и двама борсови посредници. Пробиха си път към кошарата на победителя, който трепереше под чула — доресто животно с бели чорапи, нашарено с черни струи пот, които се изпаряваха от тялото му и се сливаха с мъглата. Миришеше великолепно, реши Вал — на сено и здраве, на някакво волно, свободно, естествено усилие. Вдъхна миризмата му, а конят трепна с ноздри и врътна глава.

Юън говореше с жокея и с треньора. След малко се върна с друг млад мъж, когото й представи като партньора си Тоби Бинг. Тоби Бинг беше по-слаб от Юън, с луничаво лице и скромно валмо къдрава светла коса само над ушите. Плешивината му лъщеше като розова тонзура. Беше се издокарал с кавалерийски бричове и елегантно елече — контешки проблясък лазур под сакото от туид, което стоеше еднакво добре и в града, и в провинцията. Меката му усмивка за миг се зарея в облаците от удоволствие заради коня.

— Каня ви на вечеря — обърна се той към Юън.

— Не, аз те каня. Всъщност защо не отворим бутилка шампанско още сега? За вечерта имам други планове.

Тримата дружески се запътиха към ресторанта, където си взеха шампанско, пушена сьомга и салата с омари. Откакто се помнеше, Вал никога не беше правила нещо само за удоволствие, ако не се брои някой филм или вечер в кръчмата. Погледна програмата в ръката си.