Читать «Обладаване» онлайн - страница 298

Нали разбираш?

Таз вечер дъх на дух, омайно сладък,

изпълва флейтата. Но друга — моят, твоят,

от тях обучени, ще вкарат в плът

гласа им, ако те не щат да свирят;

и в тоновете пак ще е въздишката

на сладка жал и сладостна надежда —

изкуството не лъже, мила моя,

не сме в съдебна зала, ни в аптека,

изкусност иска тази висша истина,

която ни разкриват те, нали?

Не впервай в мен окръглени очи,

изпълнени с въпрос и със сълза.

Изпий до дъно билковото вино —

ще ти помогне — и ела спокойно,

в очите погледни ме, дай ръка,

чуй общия ни дъх. Когато първом,

от мен месмеризирана, душата ти

ми се разкри, както цветята сутрин

към слънцето разтварят чашки, схванах,

че си избрана и че си душа,

съвсем податлива на моите сили.

В очите погледни ме. Ще съзреш

в тях обич на добра жена и още

каквото духовете ти разкрият, скъпа.

Попий без страх. Сега се унеси

с улегнал пулс, дорде с ръка по-силна

крепя те аз. Защото любовта ми

безмилостно за теб твори добро.

Не знаеш ли — жените сме безсилни

в света предметен, овладян от Разума,

където механично мерят всичко.

Там ние сме играчки и дрънкулки,

цветя във ваза със отрязан корен,

сияйни еднодневки. Ала тук,

в таз тайна стая, цялата в завеси

ефирно меки, дето светлинки

мъждукат и блещукат, дето всички

контури, всички звуци, стават смътни,

тук ний сме силни, тук ирационалното,

незримите интуитивни сили

говорят ни по женски, тук предават

сигналите си с галванични нишки

незрими сили с непонятна воля.

Това е негативният ни свят:

невидимо, нечуто, необятно

говорят с нас — през нас — че само ние

долавяме импулсната им сила.

Ела в тоз свят обърнат, Джералдин,

тук силата тече нагоре, както

във сферата, где лявото е дясно,

и тук, на трон, жените носят мантии,

уханни розови венци, корони,

в косите диаманти, сардоникс,

рубини, лунни камъни и перли,

все кралски знаци; тук сме ние жрици,

кралици, всичко следва нашата воля.

А всеки маг е фокусник. И ние

равняваме се с всичките жреци,

които в масите подхранват вяра

със фойерверки, за да впечатлят

с небесни символи онез лениви

очи, несхващащи добре речта ни.

Сега си кротка. Хубаво. Аз галя

със пръстените сините ти вени

и ти предавам сила. Ти я чувстваш.

Сега си по-спокойна. Тъй спокойна.

Робиня си ми, казваш. Не така.

Избягвай гръмки фрази или тон,

за да успееш в новото си поприще.

За мен си ученичка и другарка

най-скъпа, следваща Сибила Слуз,

но скромна засега бъди, почтителна

с жените и любезна с грубоватите

мъже, поднасяй чай с усмивка

и слушай, че ний трябва да следим

каквото бъбренето им разкрива.

Виж, тук е марлята, а тук цветята,

които ще подхвърлиш, ръкавиците,

с които ще раздвижиш въздуха.

Ще ми помогнеш със сина на Клергроув.

Тя иска до полуда да докосне

пръстенцата му. Ако в тъмнината

ей тъй се плъзнеш, тъй положиш лакът,

за миг докоснеш бузата й с пръсти

така изящни и ефирни, а?

Какво сега? Как би я наранило?

Тя иска да повярва, и това

ще подкрепим със своите хитринки,

съвсем невинни, даже благотворни.

Вземи къдрица — тя е на слугинята,

но руса като на сина й — в сгоден

момент пусни я, схващаш, в скута й

или връз вкопчените пръсти — тъй

ще сториш добрина, ще има радост