Читать «Обладаване» онлайн - страница 296

Озоваха се в сумрачен бар, пропит от бирени изпарения, където Леонора светеше като коледна елха.

— Чакайте да ви кажа къде според мен е Мод Бейли.

21

Обладана мумия

Виж, Джералдин, виж огнените камъни,

които слагам върху кадифето —

ела, дете, учи се да гадаеш

по йероглифите на моите пръстени!

Виж как сияят върху млечна кожа —

берил и изумруд, и хризопрас.

Тез господарски дарове ценя

аз не за стойността им, а за тайния

им смисъл, заради оная тънка

и тиха реч на Майката Земя.

Ти, като мен, си с меки бели длани.

Докосвам пръстите ти — и искра

прескача — чувстваш ли? Добре. Сега

по камъните скачат светлини

и виж дали видение ще зърнеш,

например тайнствено лице, огряно

от актинично плаващо сияние,

а може би преплетените клони

сред Божата градина на страстта.

Какво там виждаш? Мрежа светлинки?

Добро начало. Те ще се оформят

в благословени знаци, чрез които

Светът на Духовете с нас общува.

В ума ни светлините същества са,

недоразбрани, също като тези

блестящи камъни: да, този тук е розов,

сапфирът — син, смарагдът не потрепва

и знаем как сияят цветовете

по шията на феникса, а тук,

в умерен климат, тя остава сива,

в полярна пустош пък е яркобяла.

Тъй в Божата градина всички камъни

говорят и блестят. А тук четем

мълчания, гадаем вечни форми

по земни блокчета от светлина.

Вземи кристална топка, Джералдин.

Вгледай се в нея. Виж как ляво, дясно,

горе и долу там се преобръщат,

а в дълбините й блести килийка

като удавен свят с увиснал пламък —

това е стаята ни, умалена.

Гледай, ще видиш всичко как мени се

под булото на духовете, виж

що липсва там, а иде през потока.

Обърнат, къпе се ликът ми в пяна —

така от скалната си пещера Актиния

в морето лъхва облак, ореол

на тайнствена одическа енергия —

а подир мен ще видиш други форми,

сред други светлини ще плават те.

Кълна ти се, ще видиш. Но търпение.

Таз сила е капризна, а искрата,

що блясва в медиума и огрява

каналите за дръзките приятели

в света на духовете, лесно гасне,

като коварна блатна светлинка.

Повиках те, да те науча нещо.

Добре започна, тука няма спор.

В неделя трансът бе дълбок и пълен.

И аз прегръщах твоята крехка форма,

а духовете, струпани край тези

красиви устни, шепнеха утехи,

макар на други да проби злъчта,

що ти не би могла в невинността си

да вложиш, будна, в мисъл или слово.

И аз им викнах „Беж!“ — и ги пропъдих,

и чух с наострен слух как гласовете

с камбанен звън вестят, че си избрана

да си съсъд — и ярък, и прозрачен,

та аз дори, от мъдрост уморена,

от теб да черпя сила, свежа сладост.

Избрах те, с други думи, да провеждаш

сеансите ми с мен, другарко мила,

помощница, а в някой бъден ден,

самата ти — защо не — ясновидка.

Познаваш дамите за тази вечер.

Тя, баронесата, оплаква своя

охранен мопс — той скача из полята,

сред цветните поля отвъд — ще чуем

как лае радостно, като преди.

Внимавай с мистър Холм. Той е съдия,

у него язвата на скептицизма

мирясва рядко — като палав елф;

и да улегне, взора му насочва

към всеки неудачен звук и гледка.

Най-обещаваща в духовен смисъл,

най-скръбна и измъчена е младата

графиня Клергроув: тя дете изгуби,

единствен син, преди година — той

бе още бебенце почти, на две,