Читать «Обладаване» онлайн - страница 278
Антония Сюзън Байът
Пределно ясно е какво означава всичко това. Ала видяното насън променя усещането ми за очертанията на случилото се. Когато днес се питам какво е станало с онова дете, виждам черното обсидианово езеро и оживялата бяла ризка, която потъва във водата.
Днес баща ми получи писмо от господин Мишле, в което беше пъхнат и плик за Кристабел. Тя го взе с достатъчно самообладание, сякаш го бе очаквала, но когато видя подателя, сепнато го остави, без да го отвори. Баща ми ми преразказа думите на господин Мишле — писмото било изпратено от неин приятел по-скоро с надежда, а не със сигурност, че госпожица Ламот може да е при нас. Молеше ни да му го върнем, ако не е тук и не успеем да й го предадем. Цял ден не го отвори. Не знам дали изобщо го прочете и кога.
Бележка за Мод Бейли от Ариан Льоминиер:
Уважаема професор Бейли,
На това място дневникът свършва; от бележника също не остава много. Възможно е Сабин дьо К. да е започнала нов, но ако е така, не е намерен.
Реших да не споделям с Вас голяма част от съдържанието му, защото донякъде детински исках и Вие да изпитате читателското изумление и удоволствие, които преживях благодарение на това откритие. Когато се върна от Севен, трите с професор Стърн може да сверим бележките си.
Определено бях останала с впечатлението, че според изследователите на Ламот тя е водила уединен живот и е имала щастлива лесбийска връзка с Бланш Глоувър. Знаете ли за някой неин любовник или потенциален любовник, който би могъл да е баща на детето? Веднага се набива въпросът дали самоубийството на Бланш може да е свързано с описаното в дневника? Може би ще успеете да ме просветлите?
Трябва също да Ви кажа, че лично положих усилия да разбера дали детето е оживяло. Очевидното място бе манастирът „Света Ана“, където отидох и се убедих, че в доста оскъдния им архив няма никаква следа за Ламот. (След 1920 г. са изчистили доста неща по нареждане на някаква ревностна игуменка, според която прашните книжа заемали излишно място и не били важни за непреходната мисия на манастира.)
Още подозирам кюрето най-малкото защото не виждам кого другиго, а някак не мога да повярвам, че детето се е родило и е било убито в някой обор. Въпреки това смятам, че може да не е оживяло.
Прилагам няколко стихотворения и части от стихотворения на английски, които намерих в книжата на Сабин. Нямам достъп до образец с почерка на Ламот, но допускам, че са писани от нейната ръка и потвърждават подозренията, че не всичко е било наред?
Съдбата на Сабин след тези събития е отчасти щастлива, отчасти печална. Издава трите романа, за които Ви писах и от които „Втората Дахуд“ безспорно е най-интересният, тъй като изобразява героиня с властна воля, силни страсти и властно хипнотично присъствие, която осмива традиционните женски добродетели. Удавя се при нещастен случай с лодка, след като разбива две семейства и забременява, а бащата на детето може да е бил или мекушавият й съпруг, или байроническият й любовник, който се удавя заедно с нея. Най-силното в романа е бретонската митология, която използва, за да придаде дълбочина на темите и да структурира въображаемото си пространство.
Омъжва се през 1863 г. след дълги борби с баща си, за да допусне евентуални кандидати. Съпругът й, господин Кергаруе, е бил скучен и меланхоличен човек, доста по-възрастен от нея, който й се посвещава с маниакална преданост и според слуховете умира от мъка година след смъртта й, която я застига по време на третата й бременност. Ражда две дъщери, но нито една от тях не доживява зряла възраст.
Надявам се, че всичко това представлява интерес за Вас и че по-късно ще можем на спокойствие да сравним находките си.
Позволете накрая да кажа още веднъж, както се надявах, че ще успея да го изразя по време на кратката ни среща, колко се възхищавам от работата Ви за лиминалността. Струва ми се, че и от тази гледна точка дневникът на злочестата Сабин ще Ви се стори интересен. Както и тя самата казва, Бретан е земя, пропита от митологията на кръстопътищата и праговете.
