Читать «Обладаване» онлайн - страница 277

Как да опиша чувствата ни? Тя забранява всяко нормално чувство, всяка обичайна проява на човешка топлота или общение. Какво има предвид, че няма още дълго да злоупотребява с добрината ни — нима възнамерява, тоест нима се бои или очаква, да умре? Дали е луда, или е страшно хитра и потайна и изпълнява някакъв план, който си е наумила още с идването си? Дали ще остане, дали ще си замине?

Къде е детето? Раздира ни любопитство, което тя с хитрост или отчаяние обърна срещу нас, защото го прави да изглежда като грях и забранява всяка нормална загриженост и опит за въпроси. Живо ли е, или мъртво? Момче или момиче? Какво смята да прави?

Ще го напиша тук, защото се срамувам, но въпреки това е интересна черта на човешката природа, че не е възможно да обичаш, когато се сблъскваш с такава липса на откритост. Изпълва ме ужасно съжаление, като я гледам в този вид — с костеливо лице и остригана глава, и си представям болката й. Ала не си я представям добре, защото тя го забранява, и по някакъв странен начин забраната й превръща тревогата ми в гняв.

9 МАЙ

Год каза, че ако се вземе ризката на дете и се пусне във водата на feuteun ar hazellou — вълшебния извор, може да се разбере дали детето ще израсне здраво, или ще бъде болнаво и ще умре. Защото, ако вятърът издуе ръкавите и бухналата дрешка прекоси водната повърхност, детето ще живее и ще пращи от здраве. А ако ризката е бездиханна, а после подгизне и потъне, детето ще умре.

— Тъй като нямаме нито дете, нито ризка, от това гадателство няма голяма полза — каза баща ми.

За толкова месеци тя не уши никакви дрешки, само красиви несесери за писалки, калъфчето ми и закърпените ризи.

През повечето време остава в стаята си. Год казва, че няма треска и не линее, но е много слаба.

Снощи сънувах кошмар. Стояхме на брега на голямо езеро — ужасно черно, с лъскава кехлибарена повърхност, осеяна с бабуни. Отвсякъде ни заобикаляше гъст плет бодлива зеленика — когато бях момиче, откъсвахме някоя клонка и леко докосвахме с пръст всяко бодливо връхче по края на листото. „Обича ме, не ме обича.“ Показах го на Кристабел и тя отбеляза, че зелениката е по-подходяща за тази игра, за която в Англия късат листата на полски маргаритки. В съня ми зелениката ме плашеше. Страхувах се, както човек инстинктивно се плаши да не го ухапе змия, когато чуе шумолене под краката си.

Сънувах, че няколко жени стоим на ръба на водата — както често става насън, не можех да кажа колко; усещах, че зад мен има и други, които ме притискат. Год пускаше в езерото малък вързоп — за миг изглеждаше само пелени и върви като рисунките, на които скриват Мойсей в тръстиката. А после се превърна в колосана детска нощница с басти, която отплава в средата на езерото — нямаше никакви вълни, — вдигна празните си ръкави и започна да се бори с въздуха, мъчейки се да се измъкне от гъстата вода, която ужасно бавно я погълна, сякаш беше по-скоро кал или желе, а не вода — или течен камък, а нощницата през цялото време се дърпаше и уж махаше с ръце, защото бе повече от ясно, че ръкавите са празни.