Читать «Обладаване» онлайн - страница 276

А може трупът й да лежи в някоя пещера или на брега на скалист залив, където не можем да се покатерим. Утре отново ще изляза да я търся. Не мога да спя.

1 МАЙ

Днес баща ми отиде до манастира. Игуменката го почерпила с вино и казала, че тази седмица при тях не е постъпвала жена с такова име или с външност, която да отговаря на даденото описание. Казала също, че ще се моли за младата жена. Баща ми помолил да го известят, ако дойде при тях.

— Това ще зависи от желанието на жената, потърсила убежище — отвърнала монахинята.

— Искам само да знае, че й предлагаме — на нея и на детето, дом и грижи за толкова време, за колкото й е необходимо — казал баща ми.

— Убедена съм, че вече го знае, където и да е — кимнала игуменката. — Може би в това нещастие не може да дойде при вас. Може би няма да се върне от срам или по други причини.

Опитал се да й разкаже за безумния инат на Кристабел да не говори за това, но тя явно изгубила търпение, сопнала му се и го отпратила. Игуменката не му бе допаднала, защото според баща ми изпитвала удоволствие от властта, която имала над него. Ужасно е унил и потиснат.

8 МАЙ

Тя се върна. Двамата с баща ми седяхме на масата и за пореден път посърнало обсъждахме къде още да я търсим и дали не е заминала с някоя от двете каруци или с двуколката на гостилничаря, които бяха минали през селото в онзи съдбовен ден. Изведнъж на двора се чу тропот на копита. Преди да успеем да станем, тя се появи на вратата. Тази втора среща с нея — същински призрак посред бял ден, бе още по-ужасна и необичайна от първата, когато дойде с нощта и бурята. Отслабнала е, сякаш ще се скърши, а дрехите й са пристегнати с тежък кожен колан. Бяла е като кост, кокалите й сякаш са се отскубнали от плътта, останала е само кожа и кости, сякаш скелетът й напира да излезе. Отрязала си е косата. Къдриците и буклите ги няма, останала е само шепа помръкнали бледи кичури като попарена слама. Дълбоко хлътналите й очи изглеждат избледнели, мъртви.

Баща ми изтича към нея и щеше нежно да я прегърне, но костеливата й длан го спря:

— Благодаря, добре съм. Краката още ме държат.

След което ужасно предпазливо и с походка, която не знам как иначе да нарека, освен гордо пълзене, тя безкрайно бавно, но с безупречно изпънат гръб стигна до камината и седна. Баща ми попита дали не иска да я отнесем горе, но тя отказа и още веднъж повтори:

— Благодаря, добре съм.

Въпреки това прие чаша вино и малко хляб и мляко, а после пи и яде почти лакомо. Двамата седяхме със зяпнала уста, готови да зададем хиляди въпроси, но тя ни изпревари:

— Умолявам ви, не питайте. Нямам право да ви моля за повече услуги. Сигурно мислите, че злоупотребявам с добрината ви, но нямах избор. Няма да злоупотребявам още дълго. Моля не питайте за нищо.