Читать «Обладаване» онлайн - страница 280

При обикновени обстоятелства Мортимър Кропър нямаше да има нищо против да чака, колкото е необходимо, докато сър Джордж се огъне. В края на краищата щеше да го посети отново в онзи пародийно изпаднал замък и щеше да изслуша дребнавите му вайкания за сакатата жена (която не беше виждал, но живо си представяше, защото имаше живо въображение — добре овладяно, разбира се, най-ценното му оръжие в този занаят). А през нощта щеше да прелисти апетитните писма, за да изчепка всички намеци и тайни, и щеше едно по едно да ги прекара през яркото записващо око на черната кутия.

Заради Джеймс Блекадър обаче сега нямаше време за търпение и финес. Трябваше да притежава тези ръкописи. Усещаше истински спазъм, като стръвен глад.

Изнесе лекцията си на тема „Изкуството на биографа“ в модерна църква в Ситито, чийто викарий обичаше да я изпълва с хора и еклектично успяваше да го постигне с китаристи, лечители със силна вяра, антирасистки сбирки, бдения за мир и разгорещени дебати за камилата и игленото ухо или за сексуалността в сянката на СПИН. Беше убедил викария, с когото се запозна на чай при епископа, че биографията събужда в съвременния човек не по-малък духовен глад, отколкото сексът или политиката. Вижте тиражите, настояваше той, вижте колоните в неделните вестници; хората искат да знаят как са живели други хора — това е човешко, защото им помага да живеят. Своеобразна религия, каза викарият. Своеобразен култ към предците, каза Кропър. Или нещо повече. Не са ли Евангелията низ от етюди в изкуството на биографията?

Даде си сметка, че може да използва вече насрочената лекция. Изпрати дискретни писма до различни светила в академичните среди — приятелски и враждебно настроени. Обади се на вестниците и съобщи, че ще направи съществено разкритие. Заинтригува директорите на няколко нови американски банки и финансови институции, които разширяваха дейността си в Ситито. Покани сър Джордж, който не отговори, и адвоката му Тоби Бинг, който каза, че ще му бъде много интересно. Покани Беатрис Нест и й запази място на първия ред. Покани и Блекадър — не защото смяташе, че ще дойде, а защото му доставяше удоволствие да си представя колко ще се ядоса, като получи поканата. Покани американския посланик. Покани радиото и телевизията.

Кропър много обичаше да изнася лекции. Не беше от старата школа и не хипнотизираше аудиторията с магнетичен поглед и мелодичен глас. Беше привърженик на високите технологии, магьосник на белите екрани, светлинните лъчи, звуковите ефекти и увеличенията. Изпълни църквата с проектори и прозрачни кутии с подсказки, с чиято помощ като президента Рейгън дирижираше с импровизирана спонтанност извънредно сложното си представление.

Съпроводи лекцията в тъмната църква с поредица бляскави изображения на двойните екрани. Огромни маслени портрети, увеличени миниатюри, ярки като скъпоценни камъни, и ранни фотографии на брадати мъдреци под разрушените арки на готически катедрали се редуваха в контрапункт с осветените пространства на университета „Робърт Дейл Оуен“, искрящото сияние на стъклената пирамида, в която се помещаваше колекцията „Стант“, блестящите ковчежета, в които се пазеха кичур от косата на Рандолф и плитката на Елън, възглавничката на Елън с бродираните лимонови дръвчета и черната кехлибарена брошка с розите на Йорк върху зелена кадифена възглавничка. От време на време уж случайно върху сияйните предмети падаше оживялата сянка на Кропър с орловия му профил, изрязан като викториански силует. При един от тези случаи той се засмиваше, извиняваше се и уж на шега произнасяше внимателно отрепетираната фраза — а ето го и биографа, част от картината, трептяща сянка, която не бива да се забравя на фона на предметите, с които работи. Именно по времето на Аш интуицията на историка става уважаван и даже съществен обект на интелектуално внимание. Историкът е неразделна част от своята история, както поетът е част от своята поезия, а сенчестият биограф — част от живота на човека, за когото пише…