Читать «Обладаване» онлайн - страница 273

Хрумна ми да й напиша писмо, в което да изложа страховете ни и онова, което знаем, тъй като й е по-лесно да чете, отколкото да разговаря, и може насаме да обмисли внимателно подбраните ми думи. Но нямам представа как да го напиша или какво ще отговори.

ВТОРНИК

През тези последни месеци посвоему е много мила с мен, обсъждаме различни неща, иска да чете каквото пиша, тайно ми бе ушила калъфче за ножица с великолепна копринена бродерия — синьо-зелен паун с безброй очи. Ала не мога да я обичам както преди, защото не е открита с мен, защото премълчава най-важните неща, защото от гордост или лудост ме принуждава да живея в лъжа.

Днес успяхме да излезем в овощната градина и под цъфналите череши разговаряхме за поезия, а тя безметежно бръсваше падналите цветове от бухналата си пола. Говореше за Мелюзина и за природата на епоса. Казва, че иска да напише вълшебен епос, който да не се опира на историческата истина, а на поетическата и въображаемата истина — като „Кралицата на феите“ на Спенсър или произведенията на Ариосто, където душата е свободна от оковите на историята и факта. Казва също, че романсът е подходящ жанр за жените. Нарича го земя, където жените са свободни да изразят истинската си природа, както на остров Сен или в Сид, макар и не на този свят.

Каза също, че романсът помирява двойствената природа на жените. Коя двойствена природа, попитах, а тя отвърна, че мъжете виждат жените като двойствени създания, чародейки и демони или невинни ангели.

— Всички жени ли имат тази двойствена природа? — попитах.

— Не съм казала подобно нещо. Казах, че всички мъже виждат жените като двойствени създания. Кой знае каква е била Мелюзина, когато е била свободна, без да я вижда ничий поглед?

Продължи за рибешката опашка и ме попита дали знам приказката на Ханс Андерсен за Малката русалка, която си отрязала опашката, за да угоди на своя принц, и загубила дар слово, а той пак не пожелал да бъде с нея.

— Опашката е била свободата й. После с всяка стъпка в краката й се забивали кинжали.

Отвърнах, че откакто съм прочела за това, ме преследват ужасни сънища, в които стъпвам върху кинжали, и това явно я зарадва.

Продължи с приказки за страданията на Мелюзина и Малката русалка, а за очакващото самата нея страдание — нито дума.

Вече съм достатъчно схватлива, надявам се, за да разпозная метафората или притчата, и осъзнавам колко лесно може да се приеме, че с характерния си стил, изпъстрен с гатанки, ми е говорела за страданията на жената. Мога да кажа само едно — тогава не го усетих така. Напротив, гласът й искреше, сигурен като иглата, с която шие, и нижеше красив рисунък. Но мога да се закълна, че под роклята й видях да трепва нещо, което не беше тя самата и което бляскавият й ум отказваше да признае.