Читать «Обладаване» онлайн - страница 272

АПРИЛ

Ставам свидетелка на нещо толкова необичайно, толкова необичайно, че трябва да пиша за него — макар да казах, че няма да го правя, — за да си помогна да го разбера. Братовчедка ми вече е толкова наедряла, толкова узряла, толкова натежала, че сигурно мигът съвсем е наближил, и въпреки това не дава дума да се издума за състоянието или очакванията й. Сякаш ни е омагьосала, защото никой не смее да я предизвика или открито да поиска да говорим за нещо, което вече ще ни избоде очите и въпреки това остава скрито. Баща ми казва, че няколко пъти безуспешно се е опитвал да я принуди да говори. Иска да й каже, че детето е добре дошло, че също като нея е наша кръв, какъвто и да е произходът му, и че ще се грижим за него, ще се постараем да го отгледаме добре, без нищо да му липсва. Ала не може да говори, и то по две причини. Първо, побиват го тръпки, погледът и цялото й поведение му забраняват да говори и макар да знае, че има морално задължение да го стори, той не може. Второ, наистина се страхува, че е полудяла. Сякаш фатално се е раздвоила и не позволява съзнанието й и личността, която показва пред външния свят, да знаят какво предстои да й се случи. А колкото и да чувства, че е длъжна да се подготви, баща ми се страхува да не сбърка и да не предизвика сътресение, което да я тласне към пълно умопомрачение, безумие и отчаяние и даже да убие и нея, и детето. Отрупва я с дребни прояви на обичлива нежност и тя благосклонно приема всичко, сякаш й се полага, сякаш е някаква принцеса, и разговаря с него за Моргана Лефей, Плотин, Абелар и Пелагий, сякаш любезно му се отплаща за оказаните й услуги. Умът й е по-бистър от всякога. Мисълта й е проницателна, остра като бръснач, духовита. Също като мен горкият ми баща усеща, че това го подлудява — да пропада от учтивост и нещо, което преди бе удоволствие, в тези префинени размисли, разсъждения и декламации в момент, когато трябва да се обсъждат жива плът и практически приготовления.

Казах му, че тя не е в неведение, защото дрехите й са отпуснати в талията и под мишниците с достатъчно здрав шев и предвидлива грижа. Баща ми каза, че се съмнява и сигурно е работа на Год, затова решихме, щом не ни стига смелост, нито твърдост да се опълчим на Кристабел, поне да разберем дали Год знае нещо и дали не й е била оказана честта да й се доверят, както бе възможно и даже вероятно. Но Год отрече шевът да е неин и каза, че госпожицата винаги отклонява разговора, сякаш не е разбрала, когато й предложи помощ. „Пие чайовете, които й давам, но сякаш само да ми угоди“, каза Год. Спомена също, че знае такива случаи — жени, които упорито отказват да признаят състоянието си и въпреки това раждат сладко и леко като юницата в обора. А после помръкна и каза, че има и други, които се съсипват да се борят и накрая убиват себе си или детето, или и двете. Год смята, че можем да оставим това на нея — щяла по определени сигурни признаци да познае, че времето й е дошло, да й даде успокоителни отвари и чак в последния момент да й помогне да дойде на себе си. Мисля, че Год бързо разбира кой колко струва, и може да се справи с повечето мъже и жени, най-малкото в най-животинските им и инстинктивни състояния, но далеч не съм сигурна, че ще излезе наглава с братовчедка ми Кристабел.