Читать «Обладаване» онлайн - страница 257

Баща ми има навик да ми разказва приказка всяка вечер през двата черни месеца. Тази година ще е същото, с изключение на това, че и Кристабел е тук. Слушателите на баща ми не са толкова многобройни, както при Бертран или Яник, и в интерес на истината той не може да се мери с тях, защото не драматизира — говори с учтивостта на учен, която е неразделна част от него, и с придирчива настойчивост да е прецизен, без да си позволява бау! и бам!, когато в разказа изскочи демон или върколак. Ала въпреки това с течение на годините възпита в мен безпрекословна вяра в съществата от неговите митове и легенди. Започваше разказа за чешмата Баратун — вълшебната чешма във вълшебната Броселиандова гора, с научно изброяване на всичките й възможни наименования. Наизустила съм цялата литания: Бреселианда, Берсилан, Брюселие, Бертелийо, Берселианд, Брешелиан, Бреселийо, Броселианд. Чувам педантичния му тайнствен глас: „Мястото мени името си, както мени границите си и посоките на тъмните си проходи и гористите просеки — то не може да се прикове на едно място, както не могат да се уловят незримите му обитатели и вълшебните му свойства, но винаги е там и всички тези имена показват само един негов миг или измерение“. Всяка зима разказва приказката за Мерлин и Вивиан; приказката винаги е една и съща, но разказът е винаги различен.

Кристабел казва, че баща й също й е разказвал приказки през зимата. Изглежда готова да се присъедини към кръжеца ни пред камината. Какво ли ще разкаже? Веднъж наш гост разказа мъртва приказка, вталена политическа алегорийка, в която Луи Наполеон беше човекоядец, а Франция му беше жертва — сякаш бяхме изтеглили мрежа, пълна с помръкнала умряла риба с омекнали люспи, никой не знаеше къде да гледа и как да се усмихне.

Тя обаче е мъдра и има бретонска кръв.

„Ти би изслушал разказ“, отвърна тя на английски, когато я попитах дали би искала да разкаже нещо (знам, че е цитат от „Хамлет“, и то съвсем на място, от речта на призрака).

Год винаги сяда при нас и разказва за придвижването между този и онзи свят през годината, за мястото отвъд прага, който на Вси светии може да се пресече в двете посоки, така че живите преминават в онзи свят, а от отвъдното изпращат съгледвачи, часовои или вестители в краткото зарево на деня.

КЪСНО ВЕЧЕРТА НА ВСИ СВЕТНИ

Баща ми разказа приказката за Мерлин и Вивиан. През годините двамата са винаги различни. Мерлин винаги е стар, мъдър и ясно вижда гибелта си. Вивиан винаги е красива, различна и опасна. Краят винаги е един и същ. Такава е и същността на приказката — вълшебникът идва при старата вълшебна чешма, призовава магьосницата, двамата се любят под глогините и тя омайва стареца, за да й каже магията, с която може да го затвори в нерушима кула, която само той вижда и може да докосне. Но в тази обща рамка баща ми разказва много истории. Понякога магьосницата и вълшебникът наистина са влюбени и за тях съществува само тази бленувана пещера, която с неговото съучастие тя превръща във вечен камък, сътворен от въздух. Друг път той е стар и изморен и е готов да се освободи от бремето си, а тя е демон мъчител. Понякога е мисловен двубой, в който тя страстно му подражава с демонично желание да го надвие, а той е така неимоверно мъдър, че става чак безсилен. Тази вечер не беше толкова немощен, нито толкова хитър, а печално любезен, защото знаеше, че часът й е ударил, и беше готов с удоволствие да потъне във вечен несвяст, сън или съзерцание. Баща ми майсторски описа тъмните студени кръгове на бълбукащата вълшебна чешма. Не им отстъпваха и цветята, осеяли ложето на влюбените, което баща ми щедро обсипа с въображаеми иглики и камбанки; в притъмнелите зеленики и тисове чуруликаха птички и внезапно си припомних живота в детството ми, когато живеех в самите приказки и виждах цветя, извори, скрити пътеки и могъщи същества, а съзнанието ми презираше — не, не презираше, а по-скоро омаловажаваше живота на истинските неща, къщата, градината, Год.