Читать «Обладаване» онлайн - страница 256
Антония Сюзън Байът
Каза и още нещо:
— Значи девойката, която се спъне по време на танца, е паднала жена и останалите я пребиват с камъни.
— Вече не я пребиват с камъни, само я удрят с ръце и крака.
— Има и по-жестоки неща — отвърна тя.
Струва ми се странно, че сякаш няма друг живот освен при нас. Сякаш пристъпи от бурята като жена тюлен или русалка, цялата вир-вода, търсеща подслон. Не пише писма и никога не пита дали не е пристигнало нещо за нея. Не съм глупава и знам, че се е случило нещо — допускам, че е нещо ужасно, от което бяга. Не я разпитвам за това, защото е пределно ясно, че не иска да я питат. Но понякога, без да искам, пробуждам гнева й.
Попитах я например за необичайното име на кучето й и тя започна да ми разказва, че е кръстен така на шега заради един стих в Шекспировия „Крал Лир“: „и мойте кученца — Трей, Бланш, Любимка — на̀, вижте ги, и те ме лаят вече“.
— Защото живееше в дом, където имаше жена на име Бланш, а мен ме наричаха Любимка — обясни тя и внезапно извърна лице и замълча, сякаш гласът заседна в гърлото й. След малко продължи: — В някои варианти на детската песничка за Мама Хъбард кучето, което намира долапа празен, също се казва Трей. Може би всъщност сме го кръстили на кучето на старицата, което го чакат само разочарования.
Днес започва разказването на приказки. Навсякъде в Бретан разказването на приказки започва в Деня на Вси светии, през черния месец. Продължава през целия декември — най-черния месец, чак до коледната приказка. Навсякъде има разказвачи. В нашето село хората се събират край тезгяха на обущаря Бертран или при Яник, ковача. Всеки си носи малко работа и се топлят с уютното си присъствие или с жегата на ковачницата, а в плътния мрак зад плътните стени чуват вестителите, необяснимо проскърцване на дърво, плясък на криле или най-лошото от всичко — осите на раздрусаната каруца на Анку.
