Читать «Обладаване» онлайн - страница 258

Когато баща ми свърши, тя тихо и отривисто промълви:

— Сам вие сте чародей, братовчеде Раул, защото изпълвате мрака със светлини и благоухания… и изтощени страсти.

— Просто разгръщам уменията си като стария вълшебник пред младата магьосница — отвърна той.

— Не сте толкова стар. Помня, че и баща ми разказваше тази приказка.

— Тя принадлежи на всички.

— Ала какъв е смисълът й?

Ужасно се ядосах, защото през черните нощи не говорим за смисъла на приказките с педантичния тон на XIX в., а само разказваме, слушаме и вярваме. Реших, че няма да й отговори, но той отвърна замислено и достатъчно вежливо:

— Струва ми се, че е една от многото приказки за страха от жената. Или може би за ужаса на мъжа от подчинението пред страстта, от заспиването на разума, когато изпадне във властта на… как да се изразя… желанието, интуицията, въображението. Въпреки това става дума за нещо много по-древно — в умиротворителния прочит това е жест на уважение към старите женски божества на земята, които са били изместени с появата на християнството. Както Дахуд е била добра магьосница, преди да стане разрушителка, така и Вивиан е била едно от местните божества на потоците и изворите, което все още зачитаме с малките гробници, посветени на някоя незнайна Дева.

— Винаги съм я тълкувала различно.

— Как, братовчедке Кристабел?

— Като разказ за женското подражание на мъжката сила. Тя не иска самия него, а магията му, докато не открие, че магията й служи само за да го пороби — и за какво са й тогава всичките й безценни умения?

— Превратно тълкуване.

— Имам една картина, на която е изобразен мигът на тържеството й, затова тълкуването ми може наистина да е превратно.

— Лош знак е на Вси светии да се търси смисъл — обадих се аз.

— Разумът трябва да заспи — каза Кристабел.

— Приказките възникват преди смисъла — отвърнах аз.

— Разумът трябва да заспи — повтори тя.

Не вярвам във всички тези обяснения. Те омаловажават. Представата за жената е по-бледа от бляскавата Вивиан, а представата за Мерлин не е алегория на мъжката мъдрост. Той е Мерлин.

2 НОЕМВРИ

Днес Год разказа приказки за Залива на покойниците — обещала съм на Кристабел някой ден, когато е хубаво времето, да я заведа на излет дотам. Тя казва, че името я трогва. Не се нарича Залив на мъртвите, а на онези, които са прекосили границата, разделяща този и онзи свят. Според баща ми името може би не произхожда от такива асоциации с отвъдното, а просто приляга на привидно широкия и усмихнат залив, където морето изхвърля телата и останките от кораби, разбили се в страховитите рифове край нос Ра и Ван. Казва обаче и друго, че заливът открай време се смята за едно от онези места на земята, където двата свята се пресичат — като дъбравата на Вергилий със златната клонка или пътуването на Там Лин под хълма. В стари времена келтите изпращали от тук своите мъртви на последното им пътуване към остров Сен, където ги посрещали друидските жрици (било забранено на острова им да стъпва мъж). Според някои легенди от там намирали път към Земния рай — земята на златните ябълки сред ветрове, бури и тъмните остриета на вълните.