Читать «Обладаване» онлайн - страница 208

Ако наистина обичаше неприветливото лице, то бе, защото беше ясно, проницателно и остро.

Виждаше — или си казваше, че вижда — как тези качества са били прикрити или потулени под слоеве по-традиционни изражения: престорена скромност, целенасочено търпение, презрение, преструващо се на спокойствие. В най-лошия случай — представяше си я съвсем ясно, колкото и да беше обладан от нея, — в най-лошия случай би свела поглед и би извърнала очи със свенлива усмивка, подобна на механична гримаса, защото не е истинска; тя е условност, кратък скован реверанс, защото светът очаква именно това. Струваше му се, че веднага е прозрял същността й още на закуската при Краб Робинсън, когато слушаше мъжките спорове на масата с убеждението, че тя самата остава незабелязан наблюдател. Повечето мъже, отсъди той, биха се отдръпнали от това сурово и ожесточено лице, този абсолютизъм — да, именно абсолютизъм. Би била обречена на любовта на плахи слабохарактерни душици, които тайно биха се надявали да ги наказва или командва, или на глупаци, способни да изтълкуват хладното й деликатно отстранение като признак на женска чистота, за която всички копнееха в онези дни, поне наяве. Ала той веднага бе разбрал, че е предначертана за него, че е свързана с него — такава, каквато е или би могла да бъде, или можеше да бъде… ако беше свободен.

* * *

Съдържателката госпожа Камиш беше висока жена с намръщено чело и сключени вежди като норманите от гоблена от Байо, чиито дълги кораби наистина бяха заселили тези брегове. Двете с дъщеря й пренесоха багажа им — кутии за шапки, пътнически сандъци, колекционерски кутии, мрежи и писалища, разнородна и немалка купчина, която придаваше порядъчност на цялото мероприятие. Когато ги оставиха да се преоблекат в спалнята, обзаведена с масивни мебели, двамата загубиха дар слово и впериха очи един в друг. Той разпери ръце и тя се скри в прегръдката му, но прошепна: „Не сега, още не“. „Не сега, още не“, съгласи се той и усети как тялото й леко се отпусна. Отведе я до прозореца, откъдето над стръмния хълм се разкриваше хубав изглед към ширналия се пясък и сивото море.

— Вижте, германският океан. Като оживяла стомана.

— Често съм си мислела да посетя бретонското крайбрежие, което в известен смисъл е мой дом.

— Не съм виждал тамошното море.

— Непрекъснато се променя. Синьо и ясно днес, сиво-кафяво и бясно утре, подпухнало от вдигнатия пясък. Всичко подгизва