Читать «Обладаване» онлайн - страница 206

Въпросът за характера на връзката им се реши много след като Йорк остана зад гърба им, защото господинът се приведе и загрижено попита жената дали се чувства удобно и дали не е изморена. Нямаше други пътници, тъй като повечето се бяха прекачили или бяха стигнали целта на пътуването си в Йорк; никой не продължи след Малтън и Пикъринг и двамата бяха останали сами във вагона. Тя най-сетне го погледна и го увери, че изобщо не се чувства изморена; замисли се и педантично допълни, че според нея сегашното състояние на духа й не позволява никаква умора. При тези думи двамата се усмихнаха; мъжът се наведе и улови в дланта си малката ръка в кожена ръкавица, която застина и после стисна неговата. Има някои въпроси, заяви мъжът, които трябва спешно да обсъдят, преди да пристигнат — въпроси, които в бързината и суматохата преди заминаването не са успели да изяснят поради липсата на време и спокойствие, въпроси, свързани с някои неловки моменти, които обаче, надява се, с решимост ще могат да преодолеят.

Беше подготвял речта си от „Кингс Крос“. Не можеше да си представи как ще успее да я произнесе, нито какъв отговор да очаква.

Тя отвърна, че цялата е в слух. Малката хрупкава ръка в дланта му се сви и той я сграбчи.

— Пътуваме заедно — започна той. — Решихме, вие решихте, да дойдете. Не зная дали бихте искали, дали бихте предпочели… от тук нататък да наемете стая и да се грижите сама за себе си, или… или бихте искали да пътувате като моя съпруга. Това е голяма стъпка, съпроводена с всевъзможни неудобства, опасности… смущение. Запазил съм стаи в Скарбъро, в които би могло да се намери място за съпруга. Мога да запазя други под измислено име. Може изобщо да не искате да предприемате тази стъпка. Може да решите порядъчно да наемете самостоятелна стая другаде. Простете нахалството ми. Наистина се опитвам да разбера какви са вашите желания. Заминахме в такова екзалтирано състояние… Бих искал решенията да идват от само себе си, но виждате какво е положението.

— Искам да бъда с вас — отвърна тя. — Предприех огромна стъпка. И щом съм се хванала на хорото, ще го играя. За престоя ни тук напълно ме устройва да ме наричате своя съпруга, където прецените. Смятах, че такова е моето… нашето решение.

Говореше бързо и ясно, но ръцете й в топлата ярешка кожа непрекъснато потръпваха в неговите.

— Не зная какво да кажа — промълви той със същия спокоен безстрастен тон, към който се придържаха до момента. — Такова великодушие…

— Необходимост.

— Нали това не ви натъжава, не ви гризат съмнения, не сте…

— Няма място за такива неща. Нали ви казах, необходимост. И сам го знаете. — Тя извърна лице и погледна към мудните полета през дъжд почти невидима сгурия. — Страхувам се, разбира се. Но това сякаш няма значение. Всички стари съображения, всички стари грижи нямат значение. Не са заприличали на носни кърпички, но така ми се струва.