Читать «Обладаване» онлайн - страница 205
Антония Сюзън Байът
15
Р. Х. Аш
Мъжът и жената седяха един срещу друг в купето. Излъчваха сдържано благоприличие; в скута им лежаха отворени книги и когато движението на влака позволяваше, и двамата възобновяваха прекъснатото си занимание. Мъжът се беше облегнал лениво в ъгъла, кръстосал глезени, спокоен и отпуснат. През по-голямата част от времето жената свенливо гледаше в книгата, но от време на време вирваше заострената си брадичка и напрегнато се взираше в променящия се пейзаж. Страничен наблюдател би могъл дълго да разсъждава дали пътуват заедно или отделно, тъй като очите им рядко се срещаха, а и тогава оставаха бдително безизразни. След дългото пътешествие същият наблюдател би могъл да заключи, че господинът изпитва възхищение или най-малкото значителен интерес към дамата. Когато тя решително забиваше поглед в книгата или в прелитащите полета и изчезващите крави, той я поглеждаше замислено или просто заинтригувано — бе трудно да се каже.
Беше красив мъж с буйна тъмнокестенява коса, почти черна, ако не бяха ръждивите отблясъци в къдриците, и с още по-тъмна лъскава брада. Широкото му чело бе инструмент на силно развит интелект, макар да бе щедро надарен и с бръчки на състрадание и съчувствие. Големите му тъмни очи под груби, грапави черни вежди се взираха в света доста уверено — безстрашно и същевременно резервирано. Изрязан нос, непоколебима и решителна уста; човек би казал, че това лице добре познава себе си и има установени възприятия за света. Държеше „Принципи на геологията“ на сър Чарлс Лайл и когато се зачиташе, поглъщаше страниците бързо и съсредоточено. Беше облечен елегантно без излишна показност. Хипотетичният наблюдател би се затруднил да определи дали мъжът води деен или съзерцателен живот — изглеждаше свикнал да се разпорежда, но в същото време приличаше на човек, „отдаден на пространни и дълбоки мисли“.
Жената беше облечена елегантно, макар и не по последна мода; върху муселинената рокля на сиви райета беше наметнат индийски шал в морскозелено и електрик на гълъбовосив фон; под сивото копринено боне надзъртаха бели копринени рози. Беше много руса и бледа, с подобаващо големи очи в особен зелен цвят, който се променяше с всяко трептене на светлината. Не беше точно красива — лицето й бе твърде издължено, за да бъде съвършено, а и не беше в първа младост, но скулите й бяха изящно очертани и устните й оформяха елегантна извивка, а не капризна роза. Зъбите й биха се сторили възголеми за нечий взискателен вкус, но за сметка на това бяха здрави и бели. Беше трудно да се познае дали е омъжена, или е стара мома, дали е богата, или бедна. Всичко в нея бе спретнато и подбрано с вкус — не се долавяше и намек за екстравагантност, но любопитното око не би открило следи от нищета и пестеливост. Ръкавиците от бяла ярешка кожа бяха меки, безупречни. Щом някое залитане на влака отместеше широката камбана на полата й, отдолу се подаваха малките й стъпала, стегнати в лъскави изумруденозелени боти. Дори да осъзнаваше заинтригуваното поведение на спътника си, тя с нищо не го показваше — освен може би със старанието, с което избягваше да го поглежда, но подобно обстоятелство спокойно би могло да изразява само благопристойна скромност.
