Читать «Обладаване» онлайн - страница 205

Антония Сюзън Байът

15

Дали отива любовтаотвъд рефлекса галваничени тътена на пепелтана някой порив вулканичен,избълван от подземен кратердълбоко сдържан земен огън?Дали сме просто автомати,или сме ангелоподобни? ВК

Р. Х. Аш

Мъжът и жената седяха един срещу друг в купето. Излъчваха сдържано благоприличие; в скута им лежаха отворени книги и когато движението на влака позволяваше, и двамата възобновяваха прекъснатото си занимание. Мъжът се беше облегнал лениво в ъгъла, кръстосал глезени, спокоен и отпуснат. През по-голямата част от времето жената свенливо гледаше в книгата, но от време на време вирваше заострената си брадичка и напрегнато се взираше в променящия се пейзаж. Страничен наблюдател би могъл дълго да разсъждава дали пътуват заедно или отделно, тъй като очите им рядко се срещаха, а и тогава оставаха бдително безизразни. След дългото пътешествие същият наблюдател би могъл да заключи, че господинът изпитва възхищение или най-малкото значителен интерес към дамата. Когато тя решително забиваше поглед в книгата или в прелитащите полета и изчезващите крави, той я поглеждаше замислено или просто заинтригувано — бе трудно да се каже.

Беше красив мъж с буйна тъмнокестенява коса, почти черна, ако не бяха ръждивите отблясъци в къдриците, и с още по-тъмна лъскава брада. Широкото му чело бе инструмент на силно развит интелект, макар да бе щедро надарен и с бръчки на състрадание и съчувствие. Големите му тъмни очи под груби, грапави черни вежди се взираха в света доста уверено — безстрашно и същевременно резервирано. Изрязан нос, непоколебима и решителна уста; човек би казал, че това лице добре познава себе си и има установени възприятия за света. Държеше „Принципи на геологията“ на сър Чарлс Лайл и когато се зачиташе, поглъщаше страниците бързо и съсредоточено. Беше облечен елегантно без излишна показност. Хипотетичният наблюдател би се затруднил да определи дали мъжът води деен или съзерцателен живот — изглеждаше свикнал да се разпорежда, но в същото време приличаше на човек, „отдаден на пространни и дълбоки мисли“.

Жената беше облечена елегантно, макар и не по последна мода; върху муселинената рокля на сиви райета беше наметнат индийски шал в морскозелено и електрик на гълъбовосив фон; под сивото копринено боне надзъртаха бели копринени рози. Беше много руса и бледа, с подобаващо големи очи в особен зелен цвят, който се променяше с всяко трептене на светлината. Не беше точно красива — лицето й бе твърде издължено, за да бъде съвършено, а и не беше в първа младост, но скулите й бяха изящно очертани и устните й оформяха елегантна извивка, а не капризна роза. Зъбите й биха се сторили възголеми за нечий взискателен вкус, но за сметка на това бяха здрави и бели. Беше трудно да се познае дали е омъжена, или е стара мома, дали е богата, или бедна. Всичко в нея бе спретнато и подбрано с вкус — не се долавяше и намек за екстравагантност, но любопитното око не би открило следи от нищета и пестеливост. Ръкавиците от бяла ярешка кожа бяха меки, безупречни. Щом някое залитане на влака отместеше широката камбана на полата й, отдолу се подаваха малките й стъпала, стегнати в лъскави изумруденозелени боти. Дори да осъзнаваше заинтригуваното поведение на спътника си, тя с нищо не го показваше — освен може би със старанието, с което избягваше да го поглежда, но подобно обстоятелство спокойно би могло да изразява само благопристойна скромност.