Читать «Обладаване» онлайн - страница 198

На следващия ден разходката на Роланд и Мод до водопадите се оказа по-приятна. Тръгнаха пеша от Готланд и видяха нишките и накъсаните стъклени ветрила на Малянино гърло; промъкваха се по речните пътеки над шуртящата вода с цвят на торф, прекосяваха мочурливата пустош и отново се спускаха към речните корита. Откриха вълшебни зелени островчета между скалите, подравнени от неспирното внимание на пощипващите ги овце и заобиколени от побити камъни сред загадъчните петнисти туфи на пурпурния напръстник. Покрай главите им жужаха необичайни прозрачни насекоми, в плитчините газеха гмурци, а на едно блатисто място смутиха десетки сияйни жаби, все още пеленачета, които заскачаха под краката им сред дъжд от водни пръски. Хапнаха на една ливада до Нелина коса и обсъдиха положението. Роланд, който четеше „Мелюзина“, преди да заспи, вече беше убеден, че Кристабел е била в Йоркшър.