Читать «Обладаване» онлайн - страница 200

— Какво ви е погълнало така? — попита и седна до него.

— Светлината. Огънят. Вижте играта на светлината. Целият свод на пещерата е в пламъци.

— Кристабел също го е виждала, сигурна съм. Чуйте как започва „Мелюзина“:

Три елемента сляха се в четвъртия.През въздуха нашариха лъчите,(връз никнещи фиданки из оскъднитепарчета торф в надвисналите процепи)мозайка по искрящата вода.Там, дето тя се плискаше, надипленаподобно змийски люспи, светлинатасе вливаше под нея с течен блясъкна брънчици от ризница; но гореводата и лъчите заедно пускахапо сивите стени на пещерата,по влажния й свод скокливи пламъци,пълзящи кули, огнени езици,облизващи гранитния корниз,изкусно трепкащи по всяка цепка,от всеки ръб пречупени; и нижехана мястото на сенките влакна,свещички и сияйни бели форми;и огън, що не грее и не пари,без нужда от гориво, самороден,по камъка пламтеше, без да гаснеили изпепелява — лъч и камък,поток от хладен огън, направляванот водопад и пръски във едно,от тях заел живец… АИ

— Придружила го е дотук — продължи тя.

— Дори това не е доказателство. Ако слънцето не се беше показало, и аз нямаше да го видя. Но за мен доказва всичко.

— Започнах да чета поемите му. „Аск към Ембла“. Добри са. Не говори на себе си. Говори на нея — на Ембла, Кристабел или… Обикновено любовната поезия разговаря сама със себе си. Тези стихове ми харесват.

— Радвам се, че поне нещо в него ви харесва.