Читать «Обладаване» онлайн - страница 196

— Купуват ли се?

— От време на време. Някои ги колекционират. С течение на времето за всичко ще се намерят колекционери. Пеперуди, копчета за якички. Даже за старата ми ютия, използвах я чак до 1960 г., когато Едит най-сетне настоя да ми купи електрическа, даже за нея се появи някакъв, искаше да я вземе. В тази гривна, младежо, е вложен много труд, много старание. И златото е добро, 18 карата, по онуй време е било скъпо, с разните му там тенекета.

Мод беше извадила на щанда няколко брошки.

— Виждам, че имате око за тези неща. Ще ви предложа истинско бижу, вече не ги правят — говори с езика на цветята, младежо, повет, прещип и теменужка, което означава душевна красота, трайна привързаност и „вечно мисля за теб“. Това трябва да вземете за младата дама. Много по-добре от стара коса.

Роланд колебливо измрънка нещо. Възрастната жена се наведе на високия стол и докосна с ръка зеления шал на Мод.

— Виж, това е направо прекрасно, не се среща често подобно нещо. Прилича ми на идеален образец от ателието на Айзък Грийнбърг в Бакстъргейт, изпращали са ги на принцеси и кралици в цяла Европа. Много бих искала да го погледна, ако не възразявате, госпожо…

Мод вдигна ръце и се поколеба дали да откопчае брошката, или да свали целия тюрбан. Накрая неловко направи и двете — остави шала на щанда, разкопча грижливо подредените му дипли и подаде едрата черна бучка на жената, която затътри крака към прозореца, за да я огледа на прашната светлина.

Роланд погледна Мод. Безумно светлата й коса бе навита около главата й на тънки плитки, стряскащо бели на тази светлина, която изпиваше всички цветове и улавяше само отблясъци и отражения. Изглеждаше почти шокиращо гола, като съблечен манекен, беше първата му мисъл, а после Мод обърна надменното си лице към него и той го видя променено, крехко и даже уязвимо. Искаше да пусне на воля стегнатата й коса. Беше толкова опъната и безмилостно защипана с фиби, че кожата на собствения му череп потръпна от болезнено съчувствие. Двамата едновременно докоснаха слепоочието си, сякаш Роланд й беше огледало.

Жената се върна, остави брошката на щанда и запали прашна подвижна лампа, за да освети тъмните й недра.

— Не съм виждала такова нещо. Ясно е обаче, че е на Айзък Грийнбърг, така ми се струва. Имаше една негова брошка на голямото изложение, с корали и скъпоценни камъни, но не съм виждала и русалка, и корал… даже държи огледалце, всичко си има. Откъде я имате, госпожо?

— Семейно наследство… в известен смисъл. Намерих я в кутията с копчета, когато бях съвсем малка — имахме грамадна кутия за ръкоделие, пълна със стари катарами, копчета, карфици и конци, просто я бяха забравили вътре. Боя се, че никой не я хареса особено. Майка ми я нарече отвратителен викториански боклук. Наистина ли е викторианска? Взех я, защото ми заприлича на малката русалка. — Тя се обърна към Роланд: — А напоследък и на феята Мелюзина, разбира се.

— Викторианска е, няма две мнения. Според мен е направена преди смъртта на принц Албърт през 1861-ва — преди това се срещат и по-ведри мотиви, въпреки че неизменно преобладават печалните теми. Вижте с какво майсторство са изработени вълните на косата й… и опашката, досущ като жива. Какви неща са умеели едно време. Днес няма къде да намерите такава изработка, няма кой. Всичко е забравено, минало — заминало.