Читать «Обладаване» онлайн - страница 195

Антония Сюзън Байът

— Чудя се дали да не взема нещо за Леонора — каза Мод. — Тя обича странни бижута.

— Може тази брошка с бордюр от незабравки и две стиснати ръце… на която пише „Приятелство“.

— Да, това ще й хареса.

На вратата на магазина се появи дребна жена. Върху тънък черен пуловер бе сложила голяма престилка, изпъстрена с лилави и сиви цветчета. Дребното й сурово лице изглеждаше кафяво на фона на бялата коса, прибрана на кок. Очите й бяха викингски сини, а когато отвори уста, вътре се видяха три зъба. Беше набръчкана, но здрава като стара ябълка, а престилката беше чиста, въпреки че дебелите й чорапи се бяха смъкнали около глезените над грубите черни обувки.

— Заповядайте, слънчице, разгледайте. Вътре имам още много. Хубав тукашен кехлибар, всичко е от Уитби. Не понасям имитации. По-хубав няма да намерите.

Зад щанда имаше още един стъклен саркофаг, в който бяха разхвърляни още колиета, брошки и тежки гривни.

— Ако си харесате нещо, веднага ще ви го извадя.

— Това изглежда интересно.

Овален медальон с донякъде класическа женска фигура, приведена над бликаща урна.

— Викториански траурен медальон. Вероятно е изработен от Томас Андрюс. Кехлибареният майстор на кралицата. Добри времена за Уитби… след смъртта на съпруга й. В онези дни са обичали да си спомнят за мъртвите. Не като сега — далеч от очите, далеч от сърцето.

Мод върна медальона на мястото му. Поиска да види брошката за приятелството и жената я извади от витрината. Роланд разглеждаше подложка с брошки и пръстени, които изглеждаха направени от копринени плитки и нишки; някои бяха в рамка от черен кехлибар, други бяха украсени с перли.

— Тези са много красиви. Кехлибар, перли и коприна.

— Не, господине, не е коприна, а коса. Това са друг вид траурни брошки, с коса. Вижте тези с гравираната рамка, нали четете надписа: „In memoriam“. Отрязвали са косата на смъртното ложе. Един вид… запазвали са я жива.

Роланд се взря през стъклото в сплетените кичури тънка светла коса.

— Правели са всякакви неща, много умно са го измислили. Ето верижка за часовник, изплетена от дълги масури. И гривна, закопчалката е във формата на сърце, таквоз изящно нещо. Тази е била тъмнокоса.

Роланд взе гривната — безтегловна и безжизнена, с изключение на златната закопчалка.