Читать «Обладаване» онлайн - страница 194

Антония Сюзън Байът

Витрините на магазините бяха стари, романтични. Табелата на рибния магазин беше украсена с пастта на зинала акула и чудовищни скелети с остри шипове; в сладкарницата бяха изнесени старите буркани и пъстрите пирамиди от ярки захарни кубчета, топчета и дражета. Няколко бижутери предлагаха черен кехлибар. Двамата спряха пред „Хобс и Бел, доставчици на украшения от черен кехлибар“. Магазинът беше висок и тесен, витрината приличаше на изправена кутия, опасана с гирлянди и нанизи лъскави черни мъниста с полюшващи се медальони, с изсечени страни или кръгли гланцови зърна. Отпред се кипреше морски сандък с несметни съкровища, разпилени от вълните — потънали в прах брошки, гривни, пръстени върху напукани кадифени подложки, лъжички, ножове за писма, мастилници и всевъзможни мътни, мъртви мидени черупки. „Такъв е Северът, помисли Роланд, с черно като въглен, здраво, невинаги изящно занаятчийство, блеснало под слоя прах“