Читать «Обладаване» онлайн - страница 161

— Добре са я реставрирали — каза Мод. — Създава странно усещане. Като имитация.

— Или копие на сфинкса от фибростъкло.

— Точно така. От тук виждам викторианската камина… само не мога да позная дали е оригинална, или са я спретнали от строителни отпадъци.

Загледаха се в ненатрапчивото или незрящо лице на Витания.

— Сигурно е изглеждала по-окадена, по-стара. Когато е била по-млада.

— Какъв постмодерен цитат…

Сега отпред имаше портал, по който бяха плъзнали първите лилави цветчета; беше от нови дървени арки, боядисани в бяло, като миниатюрна градинска пагода.

От тук е излизала с припряна крачка в целеустремения вихър на черните фусти, решително свила устни, здраво стиснала копринената си чантичка, с очи, широко отворени от страх, от надежда, обезумяла… как? Дали е идвал да я посрещне от църквата „Свети Матей“, пременен с цилиндър и редингот? И дали онази, другата, е надничала през очилата с телени рамки от някой прозорец на горния етаж с очи, размити от сълзи?

— Никога не съм се интересувал особено от места или вещи, пораждащи подобни асоциации…

— Нито пък аз. Работя с текста. Всъщност доста ненавиждам съвременната феминистка нагласа към личния живот на хората.

— Не се ли налага да мислим и за това, ако искаме да бъдем строго аналитични? — попита Роланд.

— Човек може да използва психоаналитичен подход, без да навлиза в личното пространство на хората — отвърна Мод.

Той реши да не спори. Негова беше идеята да дойдат в Ричмънд, за да обсъдят какво да правят по-нататък, но отблизо къщата наистина изглеждаше смущаващо. Предложи да отидат в църквата в края на улицата — голям викториански хамбар с модерни остъклени галерии и тихо кафене. Църквата бе превзета от детски мероприятия със скокливи клоуни в крещящи костюми, феи и балерини, стативи, скрибуцащи цигулки и пригласящи касетофони. Седнаха в кафенето в петно пречупена светлина от стъклописите, навяващи много спомени.

* * *

Откакто му бяха писали с гореща благодарност през януари, не бяха чували ни вест, ни кост от сър Джордж. Мод се бореше с тежък преподавателски семестър. Роланд беше кандидатствал за работа в Хонконг, Барселона и Амстердам. Не възлагаше големи надежди — веднъж бе зърнал стандартната препоръка от Блекадър, небрежно оставена на бюрото му, която похвално изтъкваше старанието, педантичността и предпазливостта му и на практика го описваше като най-скучния човек на света. Двамата с Мод се бяха споразумели да не казват на никого за писмата и да не предприемат нищо, преди да получат вест от сър Джордж или да се видят отново.

В последния им студен ден в Линкън Роланд беше казал на Мод, че Кристабел може би е обмисляла да придружи Рандолф по време на естествоизпитателската му експедиция в Северен Йоркшър през юни 1859 г. Струваше му се очевидно, защото беше пропуснал, че Мод няма никаква представа за пътешествията на Р. Х. Аш. Наложи се да й обясни. Аш беше заминал сам и в продължение на месец беше обикалял скалистото крайбрежие, изучавайки местната геология и морската флора и фауна. Трябвало да пътува с преподобния Франсис Тъгуел — автора на „Анемониите по британските брегове“, но той се разболял и бил възпрепятстван да замине. Роланд изрично подчерта, че според критиците този месец, прекаран в усърдни занимания, е довел до тематична промяна в поезията на Аш, отмествайки ударението от историята към естествената история, тъй да се каже. Самият Роланд не поддържаше този възглед. Подобна нагласа е била част от общата интелектуална вълна по онова време. През 1859 г. бе излязъл „Произходът на видовете“. Големият историк Мишле, приятел на Аш, се бе отдал на природознанието и бе написал четири книги, посветени на четирите природни стихии — „Морето“ (водата), „Планината“ (земята), „Птиците“ (въздуха) и „Насекомите“ (огъня, тъй като насекомите живеят в горещите подпочвени слоеве). В същия дух бяха „природните“ поеми на Аш, както и великолепните късни платна на Търнър, окъпани в светлината на първичните стихии.