Читать «Обладаване» онлайн - страница 162

* * *

Аш беше писал на жена си почти всеки ден от пътуването. Кропър беше издал писмата, а Роланд и Мод ги бяха преснимали за срещата си.

Мила моя Елън,

Двамата с големия кош, пълен с образци, пристигнахме благополучно в Залива на Робин Худ, макар доста понатъртени и изцапани от кандилкащия се влак и несекващия дъжд сажди и пърлещи искри от локомотива, особено в тунелите. Линията от Пикъринг до Гросмънт минава през Нютъндейлското дефиле — ждрело, образувано през ледниковата епоха, където сред романтично безутешното мочурище и благодарение на стръмния наклон локомотивът произвежда грандиозно вулканично извержение. Подсети ме за крилатия Сатана на Милтън, литнал по черния си път през асфалтовите изпарения на Хаоса, както и за солидния, търпелив и въпреки това вдъхновен труд на Лайл за издигането на хълмовете и прорязването на долините от ледниците. Чух властния безутешен писък на свиреца и видях орел, поне така си въобразявам, макар че вероятно е било нещо друго, при всяко положение кръжащ хищник, понесен от невидима стихия. Необичайни овце с тесни гърди отскачаха от пътя, разритвайки камъните, а рунтавият им пашкул се олюляваше във въздуха като масив от водорасли в морето, тежки и мудни. Взираха се в нас от чукарите — щях да напиша с нечовешкия си поглед, но това се разбира от само себе си… за домашни животни взорът им е почти демоничен и враждебен. Очите им биха те заинтригували, жълти, с черна резка — хоризонтална, а не вертикална зеница, което обяснява странния им вид.

Влакът е модерният следовник на преуспялата железница, теглена от конски впряг, проектирана и построена от самия Джордж Стивънсън. Струва ми се, че бих предпочел този по-благопристоен превоз пред хъркащия огнедишащ дракон, който съсипа пътната ми риза (не, няма да я изпратя вкъщи, увериха ме, че хазяйката ми, госпожа Камиш, отлично пере и колосва).

Тук всичко изглежда първично — скалните образувания, гребените и напорът на мощното море, хората с рибарските им лодки, които на местния диалект наричат „плоскодънки“ и които, предполагам, не са се променили кой знае колко от първобитните, макар и повратливи корита на първите нашественици — викингите. Тук, на брега на германския океан, усещам отвъд студената му сиво-зелена шир присъствието на тези северни земи, тъй различни от близките цивилизовани поля на Франция от другата страна на Ламанша. Дори въздухът е едновременно древен и свеж, свеж с дъха на сол и пирен… и някаква абсолютна, пронизваща чистота, която напомня вкуса на тукашната вода, сладостно бълбукаща от разпукания варовик и по-сепваща от виното за вкуса на човек, свикнал с тлъстата Темза.

Ала ще решиш, че не съжалявам за уютния си дом и библиотеката, халата, пурите, писалището и компанията на скъпата ми съпруга. Мисля за теб постоянно и с постоянна обич, в която няма нужда да те уверявам. Добре ли си? Успяваш ли да се придвижваш и да четеш без главоболие? Пиши и ми разкажи за всичко. Ще пиша пак и ще видиш, че съм се превърнал в прилежен анатом на най-простите форми на живот — призвание, което за момента ме удовлетворява далеч повече от описанието на човешките терзания.