Читать «Обладаване» онлайн - страница 163

15 ЮНИ

Прилежно чета Лайл през дългите вечери, след като свърша с дисекциите — опитвам да ги правя, докато светлината още е добра, след разходка и преди вечеря. Зарязах високите буркани за образци и ги замених с обикновени жълти панички, които са заели всяка свободна повърхност в дневната и са пълни с Eolis pellucida, Doris billomellata, Aplysia и няколко вида полипи — Tubularia, Plumularia, Sertularia, изящни малки Aeolides и няколко сложни Ascidiae. Наистина е много трудно, Елън, да не си представи човек, че тези съвършено прекрасни и чудодейно приспособени за живота си същества не са били замислени и създадени от висш разум, ала не по-малко трудно е да не се повярва на убедителните доказателства в полза на теорията на развитието, според която в хода на невъобразимо дълги периоди от време всички живи организми се променят под постепенното въздействие на най-обикновени причини.

Успя ли наистина — чувстваше ли се достатъчно добре, за да изслушаш лекцията на професор Хъксли за „Устойчивите животински видове“? Също като Дарвин и той сигурно оспорва представата за повтарящи се актове на сътворение, с чиято помощ определен вид налага присъствието си на Земята, и поддържа теорията за постепенно изменение на съществуващите видове. Успя ли да водиш бележки? Те биха били извънредно ценни за запаления ти съпруг любител, най-малкото за да задоволят любопитството му.

Днес се спуснах от хълмовете на Скарбъро, за да видя страшния нос Фламбъро, където мнозина са намерили ужасна смърт сред прииждащите талази и мощните течения, чийто кикот почти можеш да видиш и да чуеш под плисъка на високите вълни дори в хубав и усмихнат ден като днешния. Стихиите са издълбали, изгладили и прорязали тебеширенобелите скали във фантастични форми, в които суеверието би могло да разпознае божествени скулптури или древни великани, превърнати в камък. Единият гледа към морето, вдигнал безсилно или заплашително голям чукан като превързан крайник, разяден от бяла проказа. Имало е и две други скали, наричали са ги Краля и Кралицата, но само тя е останала. Според описанието на Лайл цялото крайбрежие е било изложено на поредица от постепенни срутвания — той говори за пустошта на Фламбъро, разяждана от солените пръски, а надолу по крайбрежието процесът се ускорява от многобройните потоци, изливащи се от глинестите си корита.

Затова ми хрумва да се запитам… ако солената и сладката вода могат така търпеливо и с такава неумолима сляпа сила да придават форма на тези мраморнобели пещери, църкви и нечовешки фигури, сякаш изрязани с длето или изваяни от натиска на водните жилки, който става направо непреодолим през пролетта, а капките и земното притегляне дълбаят тънки улеи…

Ако тази минерална сила може да създаде такива форми, като сталактитите и сталагмитите, защо с течение на хилядолетията ушните канали или капилярите на сърцето да не се поддават на натиск и насока?

Как може нещо живо, което се ражда и се оформя във времето под постепенното влияние на различни причини, да предаде същата форма на своето потомство, да предаде вида, дори индивидът да не оцелее? Ако не бъркам, не знаем отговора на този въпрос. Мога да откъсна вейка от някое дърво и от нея да отгледам друго дърво с корени, с корона, с всичко до най-малката подробност — как е възможно това? Откъде знае нищожната малка вейка как да роди корени и клони?

Ние сме фаустовско поколение, мила моя — стремим се да узнаем онова, което може би не сме създадени (ако изобщо сме били създадени) да знаем.

Лайл разказва и за много крайбрежни селища, погълнати от водата — Обърн, Хартбърн и Хайд, а също Алдбро, което се е преместило навътре в сушата. Не успях да открия митове или сказания, свързани с тези меланхолични изчезнали общности, каквито, доколкото зная, съществуват в Бретан, но рибарите са намирали останки от къщи и църкви на пясъчни ивици навътре в морето… Ала дори потъналият град Ис да не е тук, за да терзае нощите ми с подводния звън на камбани, открих един простичък английски дух — наричат го стопан и живее в дупка, която, естествено, се казва Стопанова дупка. Този добросърдечен стопан лекува коклюш, известен в този край на света като магарешка кашлица. Стопанова дупка е името на една пещера в скалите край село Кетълнес, което в една тъмна декемврийска нощ през 1829 г. се свлякло в морето заедно с целия склон, плъзнал се като масло във водата.

Ще решиш, че ме грози опасност да се удавя или да бъда погълнат от пясъци и солени талази. Една вълна отнесе мрежата, която необмислено бях оставил на брега във Файли Бриг, докато ровех из дълбоко вирче, за да уловя един вироглав полип, но иначе съм невредим, ако не броим няколко почетни одрасквания от черупките на ракообразни и невръстни миди. След две седмици ще съм отново твой с всички тези мъртви чудеса от дълбините…