Читать «Обладаване» онлайн - страница 159

на славното световно древноегипетско яйце,

в Ереб що снесла чернодреха нощ, от там се пръкнал

Ерос,

цял сияещ, той оплодил пък Хаоса, а после

и всичко живо на земята.

Навярно тъй легендите орфически

чрез своята загадъчна находчивост

ни сочат някаква значима истина.

Стремях се да позная корените на живота.

Намирах го за оправдано. Та творецът,

създал ръцете и очите ми,

ме бе дарил със ум да сътворя

помощника си търпелив от мед,

придържащ лещите над живите частици вещество,

които гледах сякаш през кристал,

и се научих все да ги увеличавам,

докато видя замислите, връзките

във смайващата им последователност и сложност.

Разрязвах аз на еднодневката окото,

нагласях тъй окото на комара,

че взирах се в камбанарията на църквата,

обърната наопаки и многократно умножена

като безброй игли, по върховете на които

не танцуват ангели.

Крило на пеперуда с люспи като броня,

заострените куки по краката на мухите —

аз виждах нов свят в нашия си свят —

свят чуден, свят на истина, чудовищен,

изпълнен със живот неподозиран.

Виж, чашата вода, която ми поднасяш,

да бяха лещите ми тук, разкрила би

не ясна бистрота, както си мислим,

а гмеж от твари с драконски опашки

сред папрати и храсти, като китове,

кръстосващи световните океани.

Оптическата леща е като острие на меч.

Множи или разделя видимия свят

и множеството виждаме в едното, както тук

местата, нявга гладки, вече виждаме

в бразди и ями върху кожата на дамата,

и пърхот в лъскавата й коса.

И колкото по-дълго виждах Множествеността,

по-упорито търсех да намеря

Единствената — първичната Материя,

променливата форма на Природата,

но постоянна в своите метаморфози.

Открих Закона й в последователните форми

на мравката и пеперудата, на бръмбара, пчелата.

Най-първо различих модела на растежа:

яйце и проста ларва, какавида,

която уж се сгърчва, но в туй време

е придобила нови органи в съня си,

додето се раздвижи, скъса и изхвърли

парцалите коприна, затрепти,

а след това застине и накрая полети

великолепна, ръженокафява, сапфирена,

с фазанени очи и тигрова окраска

или белязана между крилата

с известния ни череп на смъртта.

В кристалния обхват на лещите

дебелите ми пръсти бяха като слонски лапи.

Стъкмих си инструменти на хирург —

пинсети, скалпели, шила и клещи —

не от стомана, от най-мека слонска кост,

невидими за простото око под окуляра.

С тях аз проникнах досами живота

на тварите, до корена му чак.

И обществата им не са каквито мислим.

Да вземем господаря на мравуняка

или на пчелното семейство царя,

центърът, около който се въртят останалите,

търсят, носят, бързат, за да го нахранят,

градят и охраняват своя свят, върха или

върховенството в социалната йерархия.

Да сложим тази твар под окуляра

и да разкрием корените на генезиса,

органите, от които произтича и расте

потомството, където образуват се яйцата.

Тя не е цар, ами огромна майка,

край нея се тълпят по-малките сестри

и бързат да се грижат за потомството й,

помагат в снасянето на яйцата,

с нектар я хранят, а при нужда гинат,

за да спасят живота на Кралицата,

продължителката на целия им род.

Ей ги очите, първи зърнали яйчниците,

изтръгвалите ги ръце и този чезнещ ум,