Читать «Обладаване» онлайн - страница 160
Антония Сюзън Байът
открил Закона за метаморфозата,
записал го, за да го покаже
на хора със посредствен ум.
Не бях почетен за това от никого.
Дори и вкъщи — татко ме прогони
без пукнат грош навън;
ни от колегите медици.
Когато бях от нуждата принуден
да разпродам богатата си сбирка
рисунки за вълшебния фенер
и своите демонстрации и опити,
аз не намерих купувач — ни някой учен,
ни философ, ни лекар не поиска
изображенията ми на истината,
изисканите откровения за живота,
за да ги съхрани за поколенията.
Така докарах се до просешка тояга,
да моля канче мляко и коричка хляб,
останки от месо, покрито с личинки
на същите мухи, чието размножаване изследвах.
Преди век Галилео Галилей
низвергна нашата Земя
от центъра на мирозданието
и проумя движението на планетите и слънцето,
въртенето на сферите небесни
в безкрайното пространство,
в което нашият въртящ се свят,
с трева зелена и пустини жълти,
с бели планини и сини морски бездни,
е просто някаква прашинка в звездното гъмжило.
Замалко да го изгорят за тези думи,
ала мъдрецът, от страх пред Бога,
за да живее, отрекъл своите догадки
и бил предаден на доктори на Църквата,
вещи в други истини и тайнства.
Едно е, казвам, да изместиш
от истинския център на вселената Човека
и друго — да застанеш срещу Бог,
създал ни в този вид, тъй страховито
и прекрасно сътворил ума ни,
неуморим в стремежа към познание,
ала и краен в Неговото тайнство,
в приятната му тъмна безпределност,
където се оттегляме за отдих,
когато свършат нашите въпроси
и мозъкът обезсърчен угасне,
тъй както моят собствен ум
угасна, изучаващ еднодневките.
Аз опознах вида на тези
танцуващи прашинчици живот,
години от живота си отдадох
на същества, които само ден живеят
и нямат и представа за нощта.
И питам се дали и Галилей е тръпнел,
съзирайки небесните тела в простора,
тъй както тръпнех аз пред микроскопа,
разкриващ ми не прелестта студена
на необятната вселена,
а цялата кипяща, вряща гмеж прашинки,
покритите със броня василиски,
невидими за нас, но съществуващи —
защо не? — и според тях самите —
езикът ми не се обръща — навярно микрокосмоси,
досущ като човека, бедния човек,
чиято накърнена гордост не приема
изследването на безкрайността от малки и големи? ВК
12
Кристабел Ламот
Спряха на тротоара и се загледаха в буквите, издълбани над вратата: „Витания“. Беше слънчев априлски ден. Чувстваха се неудобно заедно и стояха далеч един от друг. Триетажната къща изглеждаше стегната, прибрана, с плъзгащи се квадратни прозорци. От месингов корниз с резбовани дървени халки висяха красиво надиплени завеси. В голяма порцеланова саксия на прозореца растеше сладка папрат. Месинговото чукало на входната врата, боядисана в наситеното синьо на делфтски порцелан, бе излято в плавната извивка на делфин. Напъпилите рози надигаха глава сред море от незабравки. Между етажите минаваше ред тухли с фриз от слънчогледи. Всяка тухла дишаше с пълни гърди — бяха ги изстъргали и измили с горелка и пароструйка, оголвайки къщата под първоначалната й кожа.
