Читать «Обладаване» онлайн - страница 158

омотана с черни бинтове

от главата до опашката, суха като пясък,

напомняща за пелените, стягали ме като бебе.

Ръцете ти обвивката ми тленна ще положат

в покров и ще склопят очите ми,

отслабнали от взиране в прашинките

и петънцата живо вещество;

очи, с невинен блясък засияли

пред купчината мамещи трофеи,

пожънати по Земното кълбо

от смелите холандски капитани,

които хвърлят котви в Амстердам,

отплават през мъгли и страшни бури

и яздят вятъра през океана

към пламнали земи под медно слънце,

към вечни планини от лед зелен,

към тъмни и горещи тайнствени места,

сред изпаренията над горите на Екватора,

които скриват слънцето високо

и хората, и другите създания,

не виждат светлината му изобщо,

освен като светлик от връх на копие,

чиято дръжка сребърна прониква

в зеленината тъмна чак до мрака.

Като момче мечтаех да направя

подробен каталог на туй богатство,

да го сортирам, подредя, представя,

тъй да се каже, във човешка форма,

като опиша ползата от него

или съгледания в него смисъл.

Аз отделил бих мит от медицина,

муските (пълно суеверие) от минералите,

от розовия кварц или живака —

ако ги стрием, можем да приготвим

лек за малария или тропична треска.

Освен това бих всички живи твари

обособил в отделни таксономии:

отделно — насекомо с насекомо,

птица с птица и всички видове яйца —

от щраусовите, чудовищно големи,

до мекоципестите змийски, наредени,

описани по вид и по размери

върху тафта и в чаши от дърво.

Баща ми притежаваше аптека

и сякаш бе доволен от това,

че има син с подобни интереси.

Той имаше амбиции: в ума си

ме виждаше да правя добрини,

да будя възхищение у хората,

смирен пред Бога, непоколебим

на тема истина и справедливост.

Когато осъзна, че аз не ще съм

мечтаният син — адвокат, се вкопчи

в идеята от мен да стане лекар,

„способен да лекува и плътта,

и наранената душа човешка“,

тъй казваше баща ми, който бе

човек благочестив и земен,

„така че да е сит, обут, облечен,

че грешният човечец е обречен

да боледува и да се нуждае

от грижата на лекар на земята“.

Но други страсти мене ме влечаха.

Дали на ум прецизен се дължаха,

или на дивното вълшебство

на спомени от мойто детство?

За мене истинската анатомия

не почва от сърцето и ръцете,

а от по-простичките тъкани

и формите първични на малките

пълзящи, лазещи или летящи твари.

Ключ към живота е слепият бял червей,

изяждащ сложната човешка плът,

изяждан пък от птицата домашна,

която друг човек нахранва,

затваряйки така кръга. Животът е единен,

тъй мислех аз, и смислената анатомия

започва от най-долното стъпало

на стълбата, съвсем до топлината

плодородна на майката земя.

Дали затуй, или защото душата ми

бе обладана в онзи тъмен шкаф

от онзи черен женски паяк

с големината на юмрук, същински демон,

саждивочерен в своята косматост,

или от въгленовочерните

берберски нощни пеперуди,

прободени през нежните крила

и разпнати с карфици за наше забавление?

Те бяха странни,

но бяха форми на живот, както и аз

(с добавена душа, разбира се),

и бяха сродни с мен или така си мислех

на младини. И сякаш всичко беше сътворено

от неизменното едно и също нещо:

стъклоподобният белтък и златният митически жълтък