Читать «Обладаване» онлайн - страница 156

Все още не е взето решение за пътешествието, което споменах. Тъгуел е прекадено зает с домашните си дела, макар че походът ни отдавна бе решен, веднъж да се оправи времето… За да бъде цивилизован, човек в наше време трябва да проявява интелигентен интерес както към най-дребните форми на живот, така и към чудовищния застинал релеф на планетата… и така, начинанието се отлага и аз, който толкова пламенно го исках, сега отлагам — не по-малко пламенно — как доброволно да замина толкова далеч от Ричмънд?

До вторник значи.

П.П. „Свамердам“ е почти готов — за втори път.

Скъпи господине,

Съмнителната муза се завърна. Изпращам Ви какво ми продиктува (без да го усъвършенствам).

Могилката с трева обраслав обятията му застива,въртят се мишците му бясно,ликът му златен се засмиванад знойното чело на хълмаи всяка гънчица се свива,сковава се почти напълно;и виж, сега набира сила,лъщящ, надълго се разстилаи стиска, стиска: камънакътподобно кокали проплаква,земята сгърчва се от болка,крещи отново — още колко? —усмихнат, стиска ли той, стиска. ВК

Свидна моя,

Пиша припряно, страхувам се от отговора Ви, не зная дали да замина или не, заради Вас ще остана… освен ако малката случайност, за която споменахте, не се превърне в истинска възможност. Как е възможно? Как ще обясните удовлетворително подобна стъпка? И въпреки това как мога да не се надявам?

Не искам непоправимо да разруша живота Ви. Останал ми е достатъчно здрав разум, за да Ви моля — противно на желанията ми, противно на собствените ми надежди, противно на истинската ми любов — да премислите преди и след това. Ако с някаква невероятна находчивост може да се уреди удовлетворително, така че след това да живеете, както искате — добре, стига да може… не бива да се пише за тези неща. Утре на обяд ще бъда в църквата.

С любов сега и винаги

Уважаеми господине,

Сторено е. Указът е подпечатан. Говорих с гръмотевичен глас, всичко е казано, така ще бъде. Няма да има повече въпроси, сега и занапред, и пред тази абсолютна заповед като всички тирани изисквам малодушно подчинение.

Това не може да причини по-голяма вреда, отколкото вече причинихме — не по Ваша воля, но донякъде по моя, защото изпитвах (и продължавам да изпитвам) гняв.

11

СВАМЕРДАМ

Понаведи се, ако можеш, братко.

Ако смущавам те, не е задълго.

Благодаря, задето беше с мен,

преди гласът, очите ми и

слабият ми ум да ме оставят.

Тук, в тази празна бяла клетка,

под този гибелен таван,

бял като тебешир, като утроба на яйце.

Ще се излюпя тази нощ, ала в каква

безбрежна, безметежна празнота,

това го знае само тя —

германската света отшелница,

склонила те за мене да се грижиш,

застъпница, отправяща молитви