Читать «Обладаване» онлайн - страница 154

Мисля, че домът Ви не ме хареса, не биваше да идвам.

Освен това е вярно, както отбелязахте през широката полоса на огнището, че и аз имам свой дом, който не сме описвали и дори не сме споменавали. Както и съпруга. Помолихте ме да Ви разкажа за нея, а аз не казах нито дума. Не зная как сте изтълкували това, признавам, че имате пълно право да питате, ала не можех да Ви отговоря. (Макар да знаех, че ще попитате.)

Да, имам съпруга и я обичам. Не както обичам Вас. Седя от половин час, след като написах тези бездушни къси изречения, и не мога да продължа. Има основателни причини, които не мога да обсъждам, но които са наистина основателни, ако не дори изцяло, абсолютно основателни, защо любовта ми към Вас не може да я нарани. Давам си сметка, че това звучи арогантно и неубедително. Най-вероятно същото са повтаряли много флиртуващи мъже — не зная, нямам опит в тази област и никога не съм очаквал, че ще пиша подобно писмо. Не мога да кажа повече, но твърдо заявявам следното — вярвам, че казвам истината, и се надявам, че няма да Ви загубя заради тази необходима недодяланост. Да говорим за това би било най-сигурният начин да предам доверието й. Бих изпитвал същото, ако някой ден стане въпрос да обсъждам Вас с когото и да било. Дори негласната аналогия е обезпокоителна, навярно го усещате. Това, което сте, е само Ваше — това, което имаме, ако изобщо съществува, е само наше.

Моля Ви, унищожете това писмо, все едно как ще постъпите или сте постъпили с останалите, тъй като то самото е предателство.

Надявам се, че музата не Ви е изоставила дори за миг, дори за кратката покана на следобеден чай. Пиша лирика с най-непреклонен тон за огнени дракони и китайски дракони, която с право може да се нарече заклинание. Естествено, свързана е с Вас като всичко, което правя или мисля, дишам или виждам тези дни, всичко е свързано с Вас, но не е предназначено за Вас, тези стихотворения тепърва предстоят.

Ако това постно писмо получи отговор, ще зная, че наистина сте великодушна и че малкото ни пространство действително е наше за краткото време, с което разполагаме, докато не удари часът на невъзможното.

Ваш Р. Х. Аш

Мили господине,

Постният Ви език и премълчаното от Вас Ви правят чест, ако това понятие изобщо има място тук, в тази кутия на Пандора, която двамата отворихме, или в дъждовните простори, където се осмелихме да пристъпим. Не мога да пиша повече, главата ми действително ще се пръсне, а нещата в скромния ни дом, за които не мога да говоря, донякъде поради същите мотиви, които, надявам се, са продиктувани от чувството на чест… с една дума, нещата не вървят добре. Можете ли да дойдете в парка в четвъртък? Трябва да Ви съобщя някои неща, които предпочитам да Ви кажа лично.

Завинаги

К.

Мила моя,

Моят Феникс се е превърнал за кратко в злочесто, даже дрипаво създание, говори с нехарактерно слаб и малодушен глас, едва ли не почтително. Така не бива, не може — ще се отрека от всичко, тоест ще се отрека от сърцето си и цялото му щастие, само и само да Ви видя ярка и пламенна, каквато бяхте. Ще направя всичко по силите си, за да можете отново да заискрите в сферата си както преди, ще отрека дори толкова настоятелното си домогване към Вас, на което толкова държах и настоявах. Затова кажете ми — не че сте тъжна, а защо, кажете ми истината и ще се нагърбя да поправя злото, ако ми е по силите. Пишете, ако можете, и елате отново във вторник.