Читать «Обладаване» онлайн - страница 152

Кристабел

Мила моя,

Как да тълкувам Вашето послание — щях да напиша изпитание, — което, както предрекох, се е разминало с писмото ми и което, тъй като не ми стигна кураж да го предскажа, не е хладно отрицание, а пламенна загадка, ако мога да си послужа с Вашата метафора? Вие сте истинска поетеса — когато сте развълнувана, разстроена или необичайно заинтригувана от нещо, се изразявате с метафори. Как да разтълкувам пороя от искри? Ще Ви кажа как — като клада, от която Вие, моят Феникс, ще литнете нова, непроменена, с по-ярко злато и по-ясен поглед, semper eadem.

Така ли ни влияе любовта — да постави до всеки от нас очевидното излъчване на някаква митична, чудовищна и нечовешка същност? Така че за Вас става естествено и лесно да пишете като създание на изгарящата пламтяща пещ, саламандър от огнището, превърнат в огнен дракон от въздушната стихия, и също толкова естествено и лесно да ме виждате и в двата митологични прочита в единен образ, роден от податливото ми име — световното дърво, съсухрено до книжна пепел. Чувствате — както я чувствам и аз — стихията на тази сила. Край нас се вихреше цялото творение — земя, въздух, огън и вода, а ние бяхме заедно, умолявам Ви да си го спомните, две топли човешки същества, защитени в сигурния обръч на дърветата и на прегръдката под арката на небосвода.

Най-важното, което държа да изясня, е следното — с нищо не застрашавам Вашето уединение. Как бих могъл? Как бих си позволил? Нима благословеното Ви желание да бъдете сама не е единственото, което прави възможно случващото се… защото иначе наистина бихме наранили някого?

Щом сме съгласни за това, не можем ли някак да очертаем граници — за кратко може би, вероятно ще е така, макар че самата природа на любовта е да си представя, че е вечна — и в някакви затворени пространства да си откраднем, щях да напиша малко, но то никога няма да е малко… да си откраднем голямо щастие? Скръбта и съжалението са неизбежни и аз поне бих съжалявал сто пъти повече за действителността вместо за фантазията, за знанието вместо за надеждата, за постъпката вместо за колебанието, за истинския живот вместо за някакви сладникави възможности. С цялата тази казуистика казвам само едно, мила моя — елате пак в парка, позволете отново да докосна ръката Ви, нека отново повървим в благоприличието на бурята. Твърде възможно е да дойде час, когато това ще бъде невъзможно по ред основателни причини, ала знаете и чувствате, както го зная и чувствам аз, че този невъзможен миг още не е настъпил, не е ударил?

Не искам да откъсна писалката от листа и да сгъна писмото, защото, докато Ви пиша, живея с илюзията, че се докосваме, че сме благословени. Знаете ли — като стана въпрос за дракони, пожари и невъздържано изгаряне, — че китайският дракон, чието име на езика на мандарините е Лун, не е същество на огнената стихия, а изцяло и единствено на водната? Което го прави братовчед на Вашата загадъчна Мелюзина в мраморния й басейн? Просто отбелязвам, че е възможно да съществуват по-хладни дракони, способни да приемат по-умерени удоволствия. Виждаме синята му извивка върху чиниите от китайски порцелан, пръските на гребена му и дребните точици, които едно време смятах за люспи огън, а сега зная, че са капчици вода.