Читать «Обладаване» онлайн - страница 151

И тогава там, навън… когато дъгата се отпечата в тъмния въздух над потъващия свят… никаква светкавица не порази дърветата, не изтече през дървесните им крайници, за да се забие в земята… ала пламъкът ближеше всичко, пламъкът поглъщаше всичко, пламъкът впримчваше жилите… изгаряше и изпепеляваше…

Дървета рухват овъглени.От огъня пламтящ над тяхдокрай е всичко поразено —ни кост, ни косъм — пух и прах. ВК

Вярвам, че предците ни са се криели под същия обръч от могъщи дървета, но окото ги е видяло, след като тъй непредпазливо са вкусили от знанието, смърт за тях…

Ако светът не потъне за втори път, сигурно е как ще загинем, предречено е…

В „Рагнарьок“ и Вие противопоставяте на „бързите води на потъващия свят“ на Уърдзуърт „Суртур, чиито огнени езици жадно пият брега на цялата земя, изсмукват твърдата кора и плюят разтопено злато връз кървавите небеса“… А после дъжд от пепел…

Аш — ясенът закрилник, Аш — пороят на смъртта,пръст в пръст се връща, Аш, и пепел — в пепелта. АИ

Орляци златни звезди се стрелкат пред помръкналите ми очи, което вещае главоболие, ала преди черната пропаст, преди пожара ми остава малко светло пространство, за да кажа — какво? Не мога да Ви позволя да ме изпепелите. Не мога. Няма да пламна с прегледния порядък на любимото ми домашно огнище, с миниатюрните му пещери от удоволствие, с горещите му мимолетни градини от скъпоценности с техните палисади и полуострови, не… ще пламна като суха слама в горещ ден с повей на вятъра, потрепване във въздуха, дъх на изгоряло, разсеян дим и купчинка фин бял прашец, която за нищожна част от секундата запазва контура си на сламка, а после нищо, само разхвърляни петна… ах, не, не мога…

Както виждате, господине, не говоря за чест, морал — величини с такава тежест, а пристъпвам направо към същината на въпроса, което обезсмисля пространните беседи. А същината на въпроса е моето уединение, което е застрашено, което Вие застрашихте и без което аз съм нищо… какво биха могли да ми говорят чест, морал?

Чета мислите Ви, господин Аш. Сега ще настоите за контролирано и внимателно овладяно подпалване, със скара, решетки, определени граници, бронзови орнаменти… ne progredietur ultra.

Ала аз ще кажа, че сияйният Ви саламандър е огнен дракон и ще има… всесъжение?…

Преди мигрена настъпва миг на лудост. Започна от горещината на поляната и не е спирал… и сега най-сетне проговори.

Никой не може да пристъпи в огъня, без да загине.

Макар че и аз съм мечтала да вляза невредима в огнената пещ… като Седрах, Мисах и Авденаго…

Ала ние, разумните същества от по-късни времена, не притежаваме чудодейната страст на старите вярващи…

Опитах нажежаването и трябва да откажа да го вкуся повторно.

Главоболието стремително напредва. Половината ми глава е като мях, преливащ от болка…

Джейн ще го пусне в пощата… изпращам го. Простете всичките му несъвършенства. Простете и на мен.