Читать «Обладаване» онлайн - страница 148

Какво друго да кажа? Правя Ви нов препис на „Свамердам“ — трудна задача, защото продължавам да откривам дребни несъвършенства, някои от които поправям, а други просто ме тревожат. Ще го получите следващата седмица. Следващата седмица ще се разходим отново, нали — защото вече сте наясно, че не съм людоед, а благ и донякъде боязлив господин?

Усетихте ли и Вие като мен колко странно и същевременно съвсем естествено бе да изпитваме такова смущение един пред друг, при положение че на белия лист се познаваме толкова по-добре? Имам чувството, че съм Ви познавал винаги, но въпреки това търся любезни изрази и изтъркани въпроси — на живо сте толкова по-загадъчна (предполагам, че с повечето от нас е така), отколкото изглеждате в следите от мастило и плетениците на буквите. (Може би с всички ни е така. Не мога да кажа.)

Няма да пиша повече. Както ме помолихте, адресирал съм писмото до поискване в пощата в Ричмънд. Тази заговорническа потайност не ми допада, не ми харесва намекът за нечисти действия в такава стъпка, нещо в това ме спира. Не мисля, че е лесно и за Вас със светкавичната Ви морална прозорливост и с гордото Ви чувство за собствената Ви морална независимост. Не можем ли да измислим нещо по-добро? Дали ще стихне тази тревога? Оставям се във Вашите ръце, но с безпокойство. Дайте ми знак, ако можете, че сте получили това първо писмо, което ще Ви чака. Дайте ми знак как сте — и че скоро ще се срещнем отново. Предайте моите почитания на Трей…

Скъпи приятелю,

Писмото Ви пристигна благополучно. Изразът, който сте избрали — заговорническа потайност — попадна право в целта. Ще си помисля, сред воали и водовъртежи от препятствия, ще си помисля и може да ме осени нещо по-добро… а не само главоболие.

Не ще забравя лесно сияйната ни разходка по влажната земя. Не ще забравя ни едничка Ваша дума — нито любезното замълчаване, нито откраднатите мигове, в които говорихте правдиво и справедливо за бъдния живот. Надявам се, ще мога да Ви убедя, че сеансите на госпожа Лийс заслужават сериозното Ви внимание. Те носят неизразима утеха на безутешните. Миналата седмица една жена — госпожа Томпкинс, повече от десет минути държа в скута си починалото си дете — по думите й усетила познатата тежест на телцето му, познатата извивка на пръстчетата и крачетата, нима може да се сбърка майчината любов? Бащата също успя да докосне за миг къдриците на мимолетно завърналото се дете. Усетихме проблясък неземна светлина и сладък, едва доловим дъх на парфюм.

Напълно сте прав, замалко да напиша, че разходката… разговорът на живо разваля писмата. Не зная какво да пиша. Перото не помръдва. Благоговея пред гласа Ви, пред самото Ви присъствие все едно как и къде. Да се срещнем ли отново? За добро ли ще е, или за зло? Трей, който Ви изпраща поздрави, знае, че ще е за добро, а аз не зная нищо, затова да бъде вторник… ако не дойдете, ще чакам на гишето до поискване редом с жените на моряците, с разни модни създания и с един кисел търговец, който буреносно въси чело, ако за него няма нищо.