Читать «Обладаване» онлайн - страница 144
Антония Сюзън Байът
Все още бих искал да Ви изпратя „Свамердам“. Може ли да сторя поне това?
Скъпи приятелю,
Как да Ви отговоря? Бях рязка и неблагодарна — поради страх от разколебана целеустременост и защото съм глас… едва доловим глас, свикнал да мълчи… глас на просител, викнал сред вихрушка… която не мога чистосърдечно да Ви опиша. Дължа Ви обяснение, ала НЕ БИВА — и въпреки това съм длъжна да го сторя, иначе ще бъда осъдена заради черна неблагодарност и други, по-дребни пороци.
Ала наистина, господине, няма полза. Скъпоценните писма са твърде много, твърде малко, а най-вече и преди всичко, трябва да го кажа… компрометиращи.
Каква студена тъжна дума. Думата, която използват Той — светът, и Тя — съпругата му, тази престорена светица. Ала ни носи свобода.
Ще се разпростра по темата за свободата и несправедливостта.
Несправедливо е, че искам свободата си от Вас — от Вас, който изцяло я зачитате. Така благородно сте го казали, как мога да обърна гръб…
За доказателство ще Ви разкажа една история. Дребна история за дребни, безименни и незапомнени постъпки. Има причина домът ни да се казва „Витания“. За Вас и в чудесната Ви творба Витания е мястото, където учителят възкресява мъртвия си приятел, преди да е дошъл часът… само него.
Ала за нас, жените, това е място, където нито сме слугували, нито на нас са слугували — горката Марта, какво слугуване, какъв товар! — затова се сопва на сестра си Мария, която седи в нозете Му, слуша словото Му и избира единственото, от което Той има нужда. Също като Джордж Хърбърт и аз вярвам, че „тоз, що стаята премита по Твоите закони, и тях, и делото си е изпълнил“. Двете със скъпата ми спътница замислихме проект — да си устроим собствена Витания, където всички занимания да се извършват в духа на любовта и по Неговите закони. Трябва да знаете, че се запознахме на една от чудесните сказки на господин Ръскин за достойнството на занаятчийството и отделната творба. Такива бяхме и двете — искахме да живеем живота на съзнанието и да създаваме хубави неща. Премислихме и установихме, че ако съберем скромните си средства и успяваме да припечелваме по нещо с уроци по рисуване или от продажбата на вълшебни приказки, дори стихотворения, бихме могли да съградим за себе си живот, в който неблагодарният труд е изкуство и е свещен, както всъщност е възможно според господин Ръскин… и се споделя, без да има господар (освен Него, Господа наш, който е бил в истинската Витания). Ала трябваше да се отречем от нещо. И то не от тогавашния ни живот — задушаващата дъщерна преданост към майка, отдадена на светския живот, и благородната робия на гувернантка, това не бе никаква загуба и от тях избягахме на драго сърце, твърдо посрещайки всяка съпротива. Ала трябваше да се отречем от външния свят и обичайните женски надежди (а с тях и обичайните женски страхове) в замяна на… дали ще посмея да кажа изкуство?… в замяна на ежедневните задължения на занаятчийския труд, от изискани завеси до мистични платна, от бисквити със захарни рози до епоса за Мелюзина. Така бе сключен договор, не ще продумам повече. Избран бе начин на живот, от който — трябва да ми повярвате — бях чудно щастлива, и то не само аз.
