Читать «Обладаване» онлайн - страница 138

Отбележете си — не бива повече да пишете за интереса си към моите творби, сякаш е натрапничество. Изглежда, не си давате сметка, господин Аш, за огромните си познания за широкия свят, който не посещавам често, и за обичайния отговор, който срещат произведенията на женското перо — особено в случаи като моя, когато дори самите произведения са хипотетични. Можем да се надяваме най-много на някое „о, притежавате отличен стил“ — като за жена. А после се зареждат теми, за които не можем да пишем, неща, които не можем да познаваме. Казвам само, че сигурно наистина има някаква същностна разлика между кръгозора и способностите на мъжете и собственото ни ограничено съзнание, или може би по-слабо възприятие. Ала също толкова непоколебимо твърдя, че днес всички тези ограничения се прокарват неправилно. Ние не сме просто свещници за добродетелни мисли, просто бокали, изпълнени с чистота — ние мислим и чувстваме, да, и четем, което явно не Ви шокира в нас… в мен, макар че крия от мнозина доколко навътре познавам, макар и косвено, човешките волности. Ако има някаква причина да упорствам с тази кореспонденция, тя е именно защото не си давате сметка — наистина или престорено — за нещата, на които уж трябва да е способна една жена. За мен това е като мощен храст със здрави корени в ръката на човек, литнал в пропастта — тук мога да се хвана, тук мога да се задържа…

Ще Ви разкажа една приказка — не, няма, непоносимо е да мисля за това и въпреки това ще Ви я разкажа като жест на доверие към Вас.

Изпратих някои от по-кратките си стихотворения — малък свитък, трепетно подбран — на един голям поет, когото няма да назова, не мога да напиша името му, с въпроса поезия ли е това? Имам ли глас? Отговори ми с учтива бързина, че са приятни нещица, не съвсем обикновени и невинаги добре обуздани с подобаващо чувство на приличие, но би ме насърчил умерено, доколкото това би могло достатъчно да поддържа интереса ми към живота, докато не поема — цитирам думите му дословно — „по-сладки и по-тежки отговорности“. Кажете, господин Аш, как би могла тази присъда да пробуди в мен желание за такива неща — как? Вие разбрахте моя израз за живота на езика. Вие разбирате, само трима души в живота ми, само трима прозряха, че потребността да пиша думи върху листа, онова, което виждам, но и самите думи, най-вече думите — думите са целият ми живот, целият ми живот… тази потребност е като потребността на тарантулата, понесла пред себе си огромно кълбо коприна, която е длъжна да изпреде — коприната е животът й, домът й, нейната сигурност, нейната храна и вода; и ако я нападнат или разкъсат, какво друго й остава, освен да изпреде още, да започне отначало, да я съшие пак — ще кажете, че е търпелива, така е, но може също да бъде свирепа, такава е природата й, трябва да продължи или да умре, защото иначе ще се пръсне — разбирате ли?