Читать «Обладаване» онлайн - страница 136

Да можеше наистина да бъде диалог — ала това изцяло е, както Вие пожелаете.

Скъпи господин Аш,

Дали наистина претеглихте какво искате от мен? Не изнежено приспособяване на музата ми към Вашите насърчения, защото за това ще се съпротивлявам, докато безсмъртието не умре, което не може да се случи, то просто се разпилява във въздуха. Ала Вие помитате дребното ми усърдие, трупайки Пелион връз Оса на мисълта и фантазията, и ако наистина седна да отговарям на всичко, както би следвало — ето че сутринта почти се изниза, и какво става тогава с желирания крем или с феята Мелюзина?

Ала не спирайте да ми изпращате писма заради тези оправдания, дори да ми се свиди парченце от фееричния сладкиш и да Ви отговарям накъсано и пестеливо, и да се разтакавам, но не безплодно, още ден-два за Мелюзина — всичко може да се закърпи някак.

Казвате, че не можете да си представите Джейн. Е, това поне мога да Ви кажа — тя обожава сладко, безжалостно го обожава. Не й е по силите да подмине купичка желиран крем, разкошни бадемови целувки или пурички с ром в килера, без да отмъкне по някой уж нищожен образец или да загребе с лъжичка, оставяйки следи от тази своя лакомия. Уви, и аз, печалната особа, такава съм и аз с писмата. Няма да пиша, казвам си, докато не свърша това или не се заема с онова, ала в главата ми се гонят отговор на първо, второ, трето… и пак си казвам — да можеше да се отхвърли този довод (да се опита този сладкиш, да се преглътне), съзнанието ми щеше пак да бъде само мое, необезпокоено…

Но не, каква неблагодарност е да увъртам. Просто твърдя — не съм рожба на Вашите мисли, няма такава опасност, в това отношение и двамата сме в сигурни води. Що се отнася до столовете и тапетите, въобразявайте си ги на воля — мислете каквото искате, а аз от време на време ще Ви подхвърлям по някой дребен намек, за да се объркате напълно. За повета и розите не ще говоря — макар че имаме изключително красива глогина, току-що нацъфтя и натежа, отрупана с розови и кремави цветчета, и цялата ухае на бадеми — тъй сладко, твърде сладко, чак ми се завива свят. Не ще Ви кажа къде е този храст, нито дали е стар, млад, едър или дребен, и затова ще си го представяте не такъв, какъвто е в действителност — райски и опасен, нали знаете, не бива да се внася цъфнала глогина в къщата.