Читать «Обладаване» онлайн - страница 134

Скъпа госпожице Ламот,

Вярвам, че в домакинството Ви вече всичко е наред и работата Ви спори — по Мерлин и Вивиан и по все по-завладяващата Мелюзина. Колкото до мен, вече почти завърших поемата за Свамердам — готов съм с грубо нахвърлян вариант на цялото, зная какво ще влезе и какво е изоставено за вечни времена с неимоверно прискърбие, и когато разчистя куп несъвършенства, ще направя първата си белова за Вас.

Останах запленен и трогнат от краткия портрет на Вашия баща, на чието огромно научно творчество винаги съм се възхищавал и чиито произведения съм чел и препрочитал особено често. Какъв по-добър баща би могъл да има един поет? Споменаването на Стария моряк ми даде кураж да се запитам дали той е избрал името Ви и дали сте кръстена на героинята на Колридж от незавършената му поема? Не е имало повод да Ви разкажа, макар че го разказвам на всичките си познати, и то със същото постоянство, с което милият Краб разказва как е спасил бюста на Виланд — веднъж се срещнах с Колридж, заведоха ме в Хайгейт, когато бях много млад и зелен, и имах щастието да чуя ангелския му (и леко самомнителен) глас да говори пространно за съществуването на ангелите и дълголетието на тисовете, за замирането на живота през зимата (баналното и истински дълбокото се сипеха едно през друго), за предчувствията и за задълженията на човека (а не за правата му) и за това как шпионите на Наполеон били по петите му в Италия след завръщането му от Малта, за истинските сънища и лъжовните сънища. И още какво ли не, струва ми се. Но нито дума за „Кристабел“.

Бях толкова млад и зелен, извънредно много се притеснявах, че сред бляскавия порой на монолога му нямах никакъв шанс да вмъкна собствения си глас, за да се чуе, че мога да мисля в такава компания, да бъда забелязан. Не зная какво съм щял да кажа, ако ми бяха дали възможност да говоря. Твърде вероятно нещо безплодно или глупаво, някой ерудиран или безпредметен въпрос за неговата доктрина за триединството или дебелашко желание да ми разкаже края на „Кристабел“. Не мога да понасям, когато не знам края на приказката. Започна ли веднъж, чета и най-тривиалните неща само заради трескавата ненаситност да погълна края им, сладък или стипчив, и да приключа с нещо, с което изобщо не е трябвало да се захващам. И Вие ли сте така? Или сте по-придирчив читател? Оставяте ли безполезното? Имате ли някакви привилегировани прозрения за възможния край на великата приказка на С. Т. К. за Кристабел?… която така дразни любопитството, защото като в най-добрите приказки е невъзможно да се предскаже какво може да се случи накрая, а е задължително… но никога няма да разберем, тайните й спят заедно с нейния летаргичен и разпилян автор, който нехае за раздразнителното ни недоумение…

Донякъде разбирам какво имате предвид за Мелюзина, но се колебая да напиша свои мисли, които могат да изопачат Вашите, било като предизвикат досада поради моята невъзприемчивост, било, още по-лошо, като размътят ярките стъпки на собствените Ви идеи.