Читать «Обект № 522» онлайн - страница 76

— Къде е централата им? — прекъсна го Сакс.

Пак колебание. „Хайде, казвай, по дяволите!" — помисли си Райм.

— В Ню Йорк.

Ловният район на Пет-двайсет и две. Криминалистът и Сакс се спогледаха. Той се усмихна. Това изглеждаше обнадеждаващо.

— Има ли други, които работят в района?

— Не. „Аксиом", „Експериан" и „Чойспойнт" — другите големи в тази област — не са в района. Но повярвайте ми, не е възможно някой в ССД да е замесен. Готов съм да се закълна.

— Какво означава ССД? — попита Райм.

— „Стратеджик Системс Дейтакорп".

— Имате ли контакти с някого там?

— С никого конкретно — бързо отговори бизнесменът; прекалено бързо.

— Наистина ли?

— Ами, има няколко търговски представители, с които контактуваме. В момента не си спомням имената им. Мога да проверя, ако искате.

— Кой управлява фирмата?

Пак пауза.

— Ами, сигурно Андрю Стърлинг. Той е основател на компанията и управителен директор. Вижте, гарантирам, че никой там не върши нищо незаконно. Невъзможно е.

Райм осъзна нещо: Човекът се страхуваше. И не от полицията. Страхуваше се от ССД.

— Какво ви притеснява?

— Ами… Просто без тях не можем да функционираме — призна бизнесменът. — Партньори сме.

Тонът му подсказваше друга дума: „зависими".

— Ще бъдем дискретни — обеща Сакс.

— Благодаря. Много ви благодаря.

В гласа му прозвуча облекчение.

Амелия учтиво му благодари за съдействието, при което Селито завъртя очи.

Райм прекъсна връзката.

— Мини за данни? Някой чувал ли е такова нещо?

— Не знам за ССД — отбеляза Том, — но съм чувал за мините за данни. Това е бизнесът на двайсет и първи век.

Райм погледна таблицата на уликите.

— Значи, ако работи за ССД или за някого от клиентите им, нашият извършител може да открие всичко, което му трябва, за да знае какви улики да подхвърли: пяна за бръснене, въже, презервативи, рибарска корда… — Изведнъж му хрумна още нещо. — Шефът на фирмата за обувки каза, че продават данните за директен маркетинг.

Артър беше получил рекламни брошури за картините на Прескът, спомняте ли си? Пет-двайсет и две е научил за това от списъците за директен маркетинг. Може би Алис Сандърсън също е била в такъв списък.

— Вижте снимките от местопрестъплението! — възкликна Сакс.

Приближи се до белите дъски и посочи няколко снимки от случая с кражбата на монети. На масата и по пода имаше рекламни писма.

— Сър? — намеси се плахо Пуласки. — Детектив Купър спомена картите за бързо плащане на магистралите. Ако ССД събира и тези данни, убиецът е можел да разбере кога братовчед ви е в града и кога си тръгва за вкъщи.

— Бога ми — измърмори Селито, — ако това е вярно, този тип е измислил дяволски ефикасен метод на действие.

— Провери тази мина за данни, Мел. Пусни търсене в Интернет. Искам да знам със сигурност дали ССД са единствената такава фирма в района.

След като натисна няколко клавиша, техникът измърмори:

— Хъм. Получих над двайсет милиона резултата за „миниране на данни".

— Двайсет милиона!

През следващите няколко часа Купър постепенно стесни параметрите на търсенето до основните фирми за събиране на лични данни в страната — около половин дузина. Записа на компютъра си стотици страници с информация от сайтовете им. Сравни списъците на клиентите на различните мини за данни с продуктите, използвани от обект 522 за подхвърлени улики, и установи, че ССД вероятно е единственият източник на информация. Освен това фирмата беше единствената със седалище в Ню Йорк.