Читать «Обединени от божества» онлайн - страница 4

Бързо провери туниката си. Зъбът на Лейн все още се намираше в подгизналия й джоб. В пристъп на гняв бе успяла да го избие от устата му. Малтропът й го бе подарил, за да й напомня за изпитаната тогава ярост. Девойката извади зъба от джоба си и от парче превръзка изработи торбичка. С помощта на нишка я окачи на врата си. Отново завърза торбата. Време беше да потърси изход.

Заставайки колкото се може по-сигурно върху донякъде нестабилната скална площадка, Миранда огледа позицията си. Върху стената чернееха множество отвори. Болшинството от тях бяха прекалено малки, за да представляват изход, а и всички се намираха много нависоко. Звукът на гръмовните струи се бе променил — вече се разплискваха върху натрупана вода, а не шуртяха както преди срещу скалите. Дъното на пропастта вече бе покрито. Макар нивото на водата още да не се бе вдигнало до обсега на светлината й, пътуването насам недвусмислено бе показало, че нещата няма да останат така задълго. Още първият й избор трябваше да е правилен, в противен случай щеше да се озове в задънен проход, в който вече нахлува вода.

— Мин, ето още една работа за теб. Искам да потърсиш миризмата на Лейн. Имал е преднина, но съм готова да се обзаложа, че водата ни е помогнала да я стопим.

Още преди Миранда да е изрекла думите си, Мин вече лазеше по стената. Душеше и показваше език, обхождайки последователно всеки отвор. Не след дълго се върна и подуши кесийката около врата на девойката.

— Значи страховете ми се потвърждават. Вероятно сме били отдалечени от най-бързия или най-безопасния път, така че между нас и Лейн има половин планина. Най-добре да измислим друг план — рече тя, галейки дракончето като награда за проявените усилия.

Миранда се съсредоточи. Лишена от острото обоняние на Мин, не бе сигурна какво точно да я накара да намери. Накрая реши.

— Искам да потърсиш свеж въздух, а ако не — някакво животно, което се среща извън пещерите. Ако тук има такива и са излезли, можем да последваме тяхната диря.

Дракончето мигновено отърча. Създанието действително бе надушило такава миризма по време на търсенето на Лейн. Ловко се изкачи до широк отвор над главата на Миранда и се шмугна вътре. Муцуната й изникна отвътре, сякаш изненадана, че Миранда още не се е присъединила към нея. Стената бе насечена с множество загладени цепнатини. Идеална за катерене. Но рязкото пътуване и внезапният му край бяха оставили девойката далеч не в най-подходящото за целта състояние. Мина повече от час бавно, предпазливо изкачване, преди момичето да е достигнало до отвора. Очакващото я там в никакъв случай не спомогна за подобряване на настроението. Таванът на тунела бе толкова нисък, че на практика трябваше да лази. Въздъхвайки тежко, Миранда пое по прохода.