Читать «Обединени от божества» онлайн - страница 244

След близо час действително намериха. За целта послужи гъста дъбрава, разположена в плитка долина. Бяха събрани дърва, бе запален огън (от който Етер побърза да се възползва), а не след дълго Лейн бе донесъл достатъчно улов. Когато топлината се върна в измръзналите им крайници и стана ясно, че не са преследвани, Етер не можеше да удържа повече езика си.

— Обясни — настоя тя.

Миранда замислено се взираше в земята.

— Струва ми се, че Миранда се нуждае от няколко мига. Бих се радвал да… — услужливо предложи Дийкън.

— Ти Избран ли си? — попита Етер.

— Не съм, но… — понечи да обясни младежът.

— Тогава не говори в наше присъствие. Миранда, отговори — отново настоя метаморфът.

— Напразно беше… — каза девойката, поклащайки глава.

— Какви ги мърмориш? — сопна се Етер, която не бе свикнала да бъде така открито игнорирана.

— Той беше обикновен човек! — гневно изрече Миранда през стиснати зъби, а очите й бяха насълзени. — Ардън и Епидим не са били един и същи човек. Човека убих, но Епидим продължава да живее. Убих го без причина! Без причина!

— Оръжието — алебардата. Изглежда съхранява някакво същество. Именно то е врагът ти. Този Ардън е бил единствено гостоприемник — обясни Дийкън.

Лейн наблюдаваше от другата страна на огъня с поглед, който указваше, че знае как се чувства тя.

— Никога не бях отнемала човешки живот преди. Никога. Сега го сторих, без да постигна нищо. Бедният човек трябваше да умре, защото бях прекалено глупава да съзра истината — с треперещ глас продължи девойката.

— Да. Убедена съм, че го смяташ за потресаваща трагедия, но ни спести емоциите си за друг път — подмина това Етер. — Настоявам за отговор.

— С риск да те разгневя повече, почитаема Избрана, струва ми се, че би било по-удачно аз да задоволя любопитството ти, докато Миранда… — поде Дийкън.

— Вече те предупредих веднъж — сурово изрече Етер.

— Всичко е наред. Дължа им обяснение — сковано каза Миранда.

И тъй тя започна да си припомня историята — история, за която тая пламенната надежда, че ще достигне и до вас. Тя започва от мига, в който останалите смятаха, че животът на Миранда е приключил, в най-дълбокото ниво на Димънтовата менажерия. Ако имах сили, не щях да почивам, дордето и последното слово не бъдеше вписано. Но уви, годините превиват раменете ми. Имате думата ми. Щом следващият стилус заработи, остатъкът също ще бъде предаден. Истината е прекалено важна, за да бъде захвърлена в забравата на вековете.

1

Пища (рус.) — храна. — Бел. cattiva2511.