Читать «Обединени от божества» онлайн
Джоузеф Р Лало
Джоузеф Р. Лало
Обединени от божества
Изразявам благодарности
… за усилната работа и подкрепата, принос на следните хора, без които нямаше да държите тази книга в ръце:
За великолепните корици.
За помощта, оказана ми от нея по обогатяването на монотонния ми изказ.
За това, че ме насърчаваха, вдъхваха ми увереност и спомогнаха да стигна толкова далеч.
Разказаната наполовина история е престъпление, най-голямото престъпление. Когато тази история започна, то тя разкриваше съдбата на едно обикновено момиче, озовало се насред необикновени обстоятелства. Момиче, което беше необучено, неопитно и неподготвено. А когато и последните думи бяха изписани върху листа, те описваха съвсем различен човек. Описваха жена, изпълнена с решителност. Безстрашна, непоколебима — и главно — уверена. С непоклатима убеденост във вярата си, съзираща единствено целта, която си бе поставила, готова да се хвърли между челюстите на гибелта, за да я постигне. Имаше задача, която трябваше да изпълни — и разполагаше с нужните инструменти за изпълнението й. Представете си какво крият следващите страници…
— Сигурно съм се чалнала — промърмори си Миранда. — Зад мен се намира раят. Топло легло ме очаква всяка нощ, гореща храна — всеки ден. Хората се интересуват от мен, уважават ме, дори ме почитат! А загърбвам всичко това в полза на мрачна пещера, която много скоро ще се наводни, преследвайки закоравял и безсрамен убиец, като се надявам да го убедя да спре войната и да спаси света.
Раят бе Ентуел. Място за трупане и предаване на знание, обитавано от най-мъдрите чародеи и най-могъщите воини. Всички те се бяха озовали там, търсейки звяр с легендарна свирепост. Смятало се, че въпросният звяр погубил онези, влезли в пещерата преди тях. А се бе оказало, че самата пещера е чудовището. Два пъти годишно водата се оттегляше от заплетените й тунели, което правеше възможно прекосяването. Съвсем скоро последният такъв период щеше да свърши.
Убиецът беше създание без истинско име. Миранда първо го бе познавала като Лео, сетне като Лейн. Името, под което го познаваха болшинството люде, бе Червената сянка. Асасин, познат и вдъхващ боязън из целия континент. Също така беше малтроп, мразен и отмиращ вид, наподобяващ кръстоска между човек и лисица. Но най-важно бе откритието, донесено от последните няколко дни. На церемония, предназначена да определи самоличността на божествен боец и същевременно да призове друг, Лейн се бе оказал Избран. Инструмент на боговете, орисан да сложи край на войната, покосяваща поданиците на Северното съглашение и Тресор в продължение на век и половина. Но наместо да приеме съдбата си, той й бе обърнал гръб. Сега се намираше някъде из тези проходи, поел към раздирания от бран свят — и нямаше никакво намерение да изпълни предназначението си. Затова девойката вървеше подпре му.
—
Мин я стрелна с поглед, сетне възобнови работата си. Дракончето, още ненавършило година, не бе прекарало и ден разделено от Миранда — нито имаше и такова намерение, без значение какви трудности щеше да донесе пътуването. Лапите на Мин бяха по-подходящи за грубите стени на обикновена пещера. Гладките повърхности на тукашните тунели я затрудняваха — а предстоеше и друго, по-голямо предизвикателство. Двете приятелки вече бяха навлезли достатъчно, че светлината от входа да започне да изчезва. Бързо приближаваха точката, отвъд която връщането щеше да бъде невъзможно.