Читать «Обединени от божества» онлайн - страница 2

Миранда измъкна жезъла от торбата си. Фино изработеният инструмент бе по-дълъг от предишната й тояжка, както и по-як. Пропорциите му несъмнено бяха пригодени към височината и захвата на предишния собственик, нейния приятел и бивш наставник Дийкън. С лекота призова светлина от кристала. Вървенето сред стените на пещерата й напомни колко скоро се бе сдобила с тези умения. По време на предишното си преминаване трябваше да разчита на факла. Сега, благодарение на наученото от Дийкън, можеше просто да си създаде светлина. Не си и бе мечтала за нещо подобно преди месеци.

Двете бяха вървели едва няколко минути, когато планината нададе раздиращия рев, познат им до болка. Леден въздух прелетя край гърба на девойката, указвайки, че пътят назад е отрязан от прииждащи води. Миранда ускори крачка, а Мин направо подскочи, драскайки с подновена енергичност по гладките стени. От последната среща с водите девойката бе останала с впечатлението, че се покачват с няколко фута ежеминутно. Ако имаше късмет, щеше да успее да се задържи пред надигащите се талази.

Не след дълго стана ясно, че късметът не бе на нейна страна. При пристигането им в селото бяха извадени от вира под водопада, преди водата да е потекла с все сила. Сега планинският рев нарастваше непрекъснато. Не след дълго чу разплискването на неуморните струи. Не лазеха напред, както Миранда се бе надявала. Направо бушуваха. Девойката се опита да побегне, но хлъзгавината на пода не позволяваше. Накрая спря и завърза торбата с припаси за кръста си. Нямаше да може да избегне водата. Мин, далеч несъгласна да посрещне съдбата си с чакане, хвърли умоляващ поглед към приятелката си. Съзирайки ужаса в животинските очи, момичето разбра, че ревящите води са ги настигнали.

Стената ледена вода се стовари отгоре й със силата на побеснял бик. Девойката бе пометена напред далеч по-бързо, отколкото можеше да тича. По-бързо и от конски бяг. Миг по-късно се блъсна в познатата снага на дракончето си и се притисна силно към ужасеното създание, докато с другата ръка стискаше жезъла си. Сред хаоса на бушуващата стихия не разполагаше с много концентрация, която да отдели за светлина. Частицата спокойно съзнание бе изцяло ангажирана със смътни заклинания, целящи да запазят нея и спътничката й от премазване в стените. Нямаше как да определи колко от пещерата бе прекосила, тласкана от водите, а мержеливите спомени за пътя, по който бе дошла, нямаше да й помогнат да се ориентира, дори и ако оцелее.

Пътуването пряко волята й престана да я отвежда нагоре и удвои скоростта си. Водите отнасяха Миранда по ставащото все по-стръмно нанадолнище. За миг девойката се зачуди дали това развитие на събитията е в нейна полза. Както винаги, съдбата побърза да даде отговор. Подът под краката й внезапно изчезна и девойката полетя. Пусна Мин и опита левитация. Но имаше причина планината да представлява такова предизвикателство и за воини, и за магьосници. Богатите на кристал скали разрушаваха всички магии, с изключение на най-простоватите. Това заклинание явно също попадаше в категорията на сложните, тъй като девойката скоро почувства мистичните енергии да се разсейват. Усети остра болка в корема при сблъсъка си в стена. Инстинктивно посегна с две ръце, панически търсейки някаква опора. Някак успя да се задържи за грубата скала. В продължение на един дълъг миг се държа здраво, възстановявайки се от липсата на дъх, предизвикана от удара. Отвори очи, макар това да бе безсмислено — пуснатият от нея жезъл не излъчваше светлина самостоятелно. Така че първо трябваше да го намери. Тъй като го бе изпуснала в пропастта при удара в стената, изглеждаше по-вероятно жезълът да намери нея, отколкото обратното. Докато прехвърляше из ума си ограничените възможности, с които разполагаше, Миранда усети побутване по рамото. Неочакваното усещане едва не я събори от стената.