Читать «Обединени от божества» онлайн - страница 3

— Мин! Ти си добре! — викна тя.

Естествено, животинката се намираше в стихията си. Можеше да пълзи по неравните стени със същата лекота, с която вървеше по пода. Дракончето извади топлия си език и облиза ушите на приятелката си, благодарно за превеждането през водата.

— Да. Няма за какво. Сега е време да ми се отплатиш. Не мога да вися на скалата вечно. Трябва да откриеш тунел, който да извежда навън, или поне някаква тераса, на която да отдъхна — каза Миранда.

Мин запляска с криле и полетя във въздуха. За момент девойката се почуди как дракончето ще вижда сред мастиления мрак. Миг по-късно създанието избълва огнен стълб, окъпал сивите стени и пенещата се вода в жълто сияние. Проницателните очи на Мин огледаха скалата. След още миг тя отново се намираше до Миранда. Насочвана от побутвания с драконова опашка, девойката успя да се изкачи до една тераска.

— Не предполагам, че ще си в състояние да намериш тояжката ми. Изпуснах я, когато се ударих в стената — обърна се към приятелката си Миранда, смятайки, че Мин е седнала до нея.

Когато протегна ръка, за да възнагради създанието с няколко почесвания по главата, девойката установи, че е сама на терасата. Очевидно Мин възнамеряваше да й угажда. След няколко огнени струи по-късно към компанията на момичето се присъедини изключително доволно драконче, стиснало жезъл в уста.

— Браво, Мин. Добро момиче — рече тя, търсейки пипнешком драконовото чело и започвайки да го гали.

Мин потръпна от удоволствие и тежко се отпусна в скута на Миранда, размествайки тежката торба, която Дийкън й бе пробутал. Разнесе се метално дрънчене, което предизвика мисли, какво ли младежът бе определил като „неща от първа необходимост“. Мин си бе заслужила и изискаше още много милване, преди да й позволи да задоволи любопитството си. Девойката използва жезъла си, за да призове светлина, с чиято помощ да разгледа торбата. Първото извадено нещо бе страница от книга с магии. Отдели един миг, за да се огледа разкъсания ръб. Дийкън отделяше за книгите си повече грижи, отколкото за самия себе си, а когато бе узнал, че Миранда планира да последва Лейн, бе откъснал тази страница, без да се замисля. Беше стара, личеше си. Каквото там използваха в Ентуел за хартия бе придобило странен махагонов цвят. Черните букви се разчитаха трудно върху червеникавия фон. Грижливо я прибра. Металното издрънчаване се оказа солиден кинжал. Несъмнено щеше да се окаже от полза. Имаше комплект бинтове и еликсири. Досетливо от негова страна. Накрая откри и стилус, нямаше съмнение, че бе онзи, който непрекъснато носеше със себе си. Прокара пръсти по писалото, преди да прибере и него.