Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 67

— Обядва. — Той вдигна бирата си. — Аз съм на течна диета. — Кимна към Скот. — А кой е зрителят?

— Това ли е прословутият бележник с дистанциите? — попита Скот.

— Имам по един за всяко игрище от турнира. Сам си ги правя, измервам в крачки разстоянието между всеки две дупки, поливачки, бабуни и така нататък. — Той погледна Скот и попита: — А ти кой си и какво искаш да кажеш с това „прословут“?

— „Прословут“ значи „печално известен“, а аз съм Скот Фени.

— Мъжът на Ребека?

— Адвокатът й.

Сега бе ред на Гъската да се усмихне. Той протегна ръка и двамата със Скот се здрависаха. Дланите му бяха едри.

— Ще направя дарение за съдебните й разноски — каза той.

— По-добре си запазете парите, за да си наемете ваш адвокат.

Гъската дръпна ръката си.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Къде бяхте миналия вторник?

— Бях с Пийт, на състезание.

— Къде по-точно?

— На Открития шампионат в Орландо, Флорида — отговори му Ник. — Пийт игра в четвъртък и петък, не успя да се класира. С други думи, не е играл през почивните дни.

— Всъщност — добави Гъската — Пийт не игра и в петък. От самото начало не беше във форма, изпадна в нервна криза, хвърли стика по съдията и беше дисквалифициран.

Ник се намръщи.

— А аз това защо не го знам?

— Може би защото Пийт е голям мъж и не е длъжен да се отчита всеки ден пред фукливия си агент. — Гъската вдигна рамене. — Или пък е забравил.

В този момент вниманието му привлече засукана мацка по бюстие и минипола, която пристъпваше с мъка по тревата на високите си токчета. Гъската се наведе на една страна, сякаш искаше да надникне под полата й.

— Тая вечер някой ще удари джакпота — отбеляза замислено той.

— Взе ли си виаграта? — попита го Ник.

Двамата се засмяха и плеснаха дланите си във въздуха. При вида на едно хубаво момиче сръднята им бе преминала. А наоколо беше пълно с такива оскъдно облечени нимфи, които се скитаха привидно безцелно по тревата, обирайки мъжките погледи.

— Търсят да се обесят някому на шията — каза Гъската.

— Може да е нисък, плешив, дебел, сипаничав — добави Ник, — важното е да има мангизи. Знаеш ли защо не носят нищо отдолу?

— Кой, играчите ли?

— Не бе, мацките!

— Дори не смея да си представя.

Ник се ухили като тийнейджър с порносписание.

— Сядат на тревата и чакат някой играч да мине покрай тях, за да разтворят крака и да му направят „снимка“.

Гъската се засмя гърлено.

— Мамка му, всеки път, когато с Трей се появяхме на игрището, ни посрещаше шпалир от разтворени крака. Операторите внимаваха да не ги хващат в кадър, за да не ги види цяла Америка в неделя сутрин.

Скот се опита да върне разговора към убийството.

— В четвъртък вечер ти в Орландо ли беше отседнал?

Гъската с неохота отлепи очи от задника на мацката.

— Не. Върнах се в Остин.

— По кое време пристигна?

— Към пет.

— От Остин до Галвестън е около четири часа с кола. Можел си най-късно в девет да си там. Смъртта е настъпила около полунощ.

— Не съм го убил аз.

— Бил ли си някога в къщата му на брега?

— Изобщо не съм стъпвал в Галвестън.