Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 69

— Трей споменавал ли е някога пред теб, че смята да се жени за Ребека?

— Не.

Гъската бръкна в джоба на ризата си и извади запалка. Приближи пламъка до пурата и засмука. Гъст дим изпълни устата му. Изпусна го замислено и погледна Скот.

— Хванал си се за адвокат на бившата, а? Защо го правиш? Сигурно ти плаща с куфари от мангизите на Трей.

— Ребека няма пари. Цялото състояние на Трей отива при сестра му.

Гъската изръмжа.

— И нея я е завлякъл значи. Типично в негов стил. — Дръпна от пурата и издиша дим. — Е, отивам да се изпикая.

Той повдигна тежката чанта с принадлежностите, провря се под въжето, което отделяше терена от публиката, и се отдалечи, без да прибере празната кутийка от бира.

— Брет и Тес тук ли са? — попита Скот.

Ник поклати глава.

— Брет е играл сутринта, сега е на някакво фирмено парти. Тес ходи навсякъде с него, за да привлича корпоративни спонсори, ако разбираш какво имам предвид.

— До неделя ли са тук?

— Ако играе както досега, Брет няма да се класира, което значи, че в петък вечер ще вземе самолета за вкъщи.

Ако искаш да говориш с тях, по-добре ела утре или в петък. Аз ще бъда тук.

Скот извади писалка от джоба си. Наведе се и я провря през халката на бирената кутийка на Гъската.

— Ще те черпя една бира, Скот!

— Не искам бира. Искам отпечатъците му.

— Защо?

Скот погледна нагоре. Очите им се срещнаха.

— Защото Гъската може да е забил ножа в гърдите на Трей Ролинс.

16

— Девет-едно-едно Галвестън. Слушам?

— В гърдите му е забит нож. Мисля, че е мъртъв.

— Кой?

— Има кръв навсякъде!

— Кой е мъртъв?

— Някой го е убил!

— Кой е убит?

— Трей… Трей Ролинс.

— Спортистът?

— Да…

— Госпожо, изпращам полиция на адреса.

— Моля ви!

— Кой го е убил?

— Не знам.

— Имали и други в къщата освен вас?

— Н-не… не знам. Дано да няма…

— Къде сте вие?

— В спалнята.

— Не мърдайте от там. И стойте на телефона, докато дойде полицията.

— Чувам сирените. Кажете им да минат по задното стълбище. Вратите са отключени. Аз съм вътре.

— Как се казвате?

— Ребека Фени.

— Стойте на телефона, Ребека.

След малко отново се чува гласът на диспечера:

— Още ли сте на телефона, Ребека?

Нейният глас е отслабнал, останала е без сили.

— Да.

— Ребека, полицията пристигна.

Отстрани се чуват други гласове:

— Полиция! Влизаме!

— Тук съм! Слава богу, че дойдохте!

— Добре ли сте, госпожо?

— Да.

— Не мърдайте от там, докато не проверим къщата. Още гласове:

— Къщата е чиста. Госпожо, може да затворите телефона. Ало, диспечер, имаме убийство. Изпратете следовател, съдебен лекар, криминологичен екип… По дяволите, изпратете всички! — Кратка пауза. — Горкият човек…

Записът свърши. Известно време двамата останаха безмълвни и неподвижни. Беше на следващата сутрин, Скот и Боби седяха в джетата пред катедралата „Сейнт Патрик“ и прослушваха диска с обаждането на Ребека до 911, като същевременно разглеждаха снимки от местопрестъплението. През улицата беше паркиран ван със сателитна чиния, а около него се мотаеше Рене Рамирес с късата си прилепнала пола.