Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 66

— Бели и възпитани. — Ник сякаш бе отгатнал мислите му. — Такива са феновете на голфа, Скот, такъв искат да виждат и спорта си. Иди в днешно време на бейзболен турнир: всички състезатели се казват Родригес и всички говорят испански. Тук никой не говори испански, Скот. Всички са БММП.

— Тайгър е чернокож.

Ник махна нетърпеливо с ръка, сякаш пропъждаше комар.

— Тайгър излиза далеч извън тесните рамки на расата. Той е най-добрият играч в историята, същинска машина за маркетинг. Той е програмиран като компютър. Освен това не е роден в гето. Не ругае, не се татуира, не показва среден пръст на феновете си като професионалните баскетболисти. Напротив, усмихва се. Говори учтиво. И какво рекламира? „Найки“, „Буик“… всъщност тях вече не, откакто „Дженеръл Мотърс“ фалира… „Таг Хойер“, „Жилет“, „Америкън Експрес“… Продукти за бели мъже. — Ник се ухили. — Едно момче от гетото не можеш и умряло да го сложиш зад волана на буик. То не носи „Америкън Експрес“, когато отива на пазар, носи патлак.

Кой знае защо, всичко това се струваше на Ник особено забавно. Изведнъж нещо привлече вниманието му и той се провикна към един от играчите:

— Ей, Джейк! Как си, момче? Да си виждал Гъската?

По шапката и дрехите на играча имаше емблеми на дузина различни търговски марки. Той се провикна в отговор:

— Тренира начален удар!

— Джейк е един от моите — обясни Ник на Скот. — Облякъл се е като пилот на „Формула едно“. Това е, защото рекламодателите гонят БММП и на игрището. Отначало „Найки“ започнаха с маратонки, но сега произвеждат стикове, топки, обувки и дрехи за голф. Едно време продуктите им ги рекламираха разни черни дългучи с мускули като гюлета. Сега произвеждат бели дрехи за бели мъже.

Ник Мадън се спря и гордо огледа своя свят.

— Това е най-бялото място в Америка: турнир по голф за професионалисти. Не се провежда в някое гето, Скот, а в кънтри клуб в бяло предградие. Защото тук живеят белите мъже с много пари.

* * *

Откриха Гъската на тренировъчното игрище — пиеше бира от алуминиева кутийка и дращеше нещо в бележника си. Беше седнал върху червена чанта за голф с надпис Пийт Пъкет.

— Здрасти, Гъска! — каза Ник.

Клайв Долтън, по прякор Гъската, не отговори и дори не вдигна глава да ги погледне. Беше нисък и тантурест, с къси крака, които се подаваха от торбести бели бермуди, и мускулести рамене, издули до пръсване бялата тениска, на която пишеше: Я да видим сега, кой ти е асистент? Шапката му беше килната назад, разкривайки загорялото му, мокро от пот лице. Посивялата му коса беше вързана на опашка, а козята му брадичка имаше нужда от подстригване. Приличаше на строителен работник.

— Какво искаш бе, педал?

— Господи, още ли си ми сърдит? Стига, Гъска, човекът умря! — Ник се обърна към Скот. — Аз го уредих за асистент на Трей, а сега ми се сърди, че Трей го е чупил. — После попита Гъската: — Къде е Пийт?