Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 65

Беемвето навлезе в скъпо предградие. От двете страни на улицата се редяха великолепни къщи, после се появи и порталът на кънтри клуба; отгоре имаше голям транспарант с надпис: „Хюстън Класик“. До масивната стоманена бариера имаше двама полицаи. Ник показа служебната си карта, сякаш беше значка на ФБР, и полицаите побързаха да вдигнат бариерата. Ник ускори през паркинга и сви рязко в едно празно място. Самият паркинг приличаше на шоу рум на фирмата „Кадилак“.

— Оборотни коли — обясни Ник. — Спортистите идват тук за по една седмица с частните си самолети, получават безплатен кадилак, безплатен хотел, безплатна храна, каквото се сетиш. Хубав живот, но докато се състезаваш и носиш пари. Защото винаги отнякъде те дебне някои наперен хлапак, готов да ти седне в кадилака.

Или във ферарито, добави наум Скот.

Слязоха от колата и тръгнаха към портала. Ник пак показа служебната си карта и охраната ги пусна да влязат в заградения периметър на клуба. По нищо не личеше рецесията да се е отразила на професионалния голф. Тревата на игрището беше тучна и както винаги идеално поддържана; автоматичните поливни машини бръмчаха въпреки безпрецедентната суша, връхлетяла цял Тексас; изкуствено езерце блестеше на слънцето. От едната страна се извисяваше импозантната сграда на клуба, а от другата — цяла редица огромни бели тенти. Във въздуха като в цирк се носеше аромат на пуканки и захарен памук. Ник се спря и разпери възторжено ръце.

— Какво виждаш, Скот?

Скот се огледа.

— Играчи, треньори, фенове…

Ник поклати глава.

— Виждаш БММП.

— Това пък какво е?

— Бели мъже с много пари. Тузари на средна възраст, между трийсет и пет и шейсет и пет — основната таргет група на спортната реклама. Тук са големите пари в днешно време, Скот, в професионалния голф. Никой друг спорт не привлича толкова БММП. Между другото, това съкращение е мое, аз го измислих.

Скот едва сега забеляза, че не само играчите, но и повечето фенове бяха тъкмо такива — мъже на средна възраст, всички до един бели. Наоколо не се виждаше нито един цветнокож. Сякаш цялото население на Хайланд Парк се беше събрало за турнира.

— Ами футболът, баскетболът, бейзболът? Те също са популярни сред белите.

Ник кимна.

— Сред белите пролетарии. Докато БММП са все адвокати, лекари, изпълнителни директори на компании… бели мъже с годишен доход над четвърт милион. Същите, на които Обама сега вдига данъците. — Той се усмихна. — Тук са се събрали все едно делегати на Националната конвенция на Републиканската партия, особено играчите. Мразят да плащат данъци повече, отколкото да губят игри. — Ник поклати глава. — Тук няма да намериш един, който да е гласувал за Обама, ако не броим момчето, което лъска обувки в съблекалнята.

Минаха покрай тентите за сувенири, освежителни напитки, коктейли, покрай тентата на медиите — навсякъде добре облечени, добре възпитани… бели хора. Нито следа от войнствената шумотевица, предхождаща футболен или баскетболен мач, когато подпийнали фенове, боядисали лицата си с цветовете на любимия отбор, смучат бира и бомбардират с ругатни и обиди противниковите играчи. Тук почитателите на звездите се редяха търпеливо на опашка за автограф или възпитано утихваха, когато поредният играч се подготвяше да запрати топката, след което изпровождаха удара със сдържано ръкопляскане.