Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 68

— Че не си ли пътувал с Трей?

Гъската изпръхтя презрително.

— Нещата не стават така. Играчите пътуват с частни самолети. Тайгър например си има собствен. А ние, асистентите, пътуваме с граждански полети. Като си плащаме сами билета. Играчите отсядат в петзвездни хотели, докато ние се блъскахме по двама в стая в някой мотел.

— Би ли се явил на детектор на лъжата?

— За да докажа, че отсядам в евтини мотели?

— За да докажеш, че не си убил Трей.

— Никой не ми е предявил обвинение.

— В четвъртък вечер в Остин ли отседна?

— Аз живея в Остин.

— Имаш ли свидетели?

— Че живея там?

— Че същата нощ си бил в града.

Гъската допи бирата си, оригна се и пусна кутийката в краката си.

— Вечерта се напих.

— Къде? — попита Скот.

— В един бар.

— Някой дали ще потвърди, че си бил в този бар в четвъртък вечер?

— Останалите посетители едва ли помнят, че самите те са били там.

— А барманът?

— Това не е обикновен бар. По-скоро е нещо като дискотека.

— Значи си се напил в дискотека, но няма кой да го потвърди. Доста ти е тънко алибито, Гъска.

— Откъде да съм знаел, че ще ми трябва алиби…

— Само шест дни са изминали от смъртта му, а не ми изглеждаш много разстроен.

— Отнасяше се с мен като с парцал.

— И накрая те уволни.

— И ти смяташ, че съм го убил заради това? — Гъската се изплю. — По дяволите, ако започнем да убиваме клиентите си всеки път, когато ни уволнят, няма да останат играчи.

— Дължал ти е сто хиляди.

Гъската го стрелна с поглед.

— Дължеше ми, я! Мислех да го съдя, копелето недно. А сега вече не мога. Или може би още мога?

— Освен това те е унижил пред телевизионните камери, като е взел на твое място някаква мексиканка.

— След играта я изчука.

— Какво?

— Ребека тоя ден имаше разстройство. Докато киснеше в тоалетната, Трей чукаше мексиканката в басейна.

Скот погледна въпросително Ник, който вдигна рамене, и отново се обърна към Гъската.

— Сто хиляди долара дълг… това си е доста добър мотив.

— Не по-добър, отколкото ако някой чука жена ми.

— Ти не си женен — подхвърли Ник.

Гъската посочи Скот.

— Имах предвид него… и Брет.

— Брет?! — възкликна Ник.

— Кой е Брет? — попита Скот.

— Брет Макбрайд. Играч, класира се двайсет и седми в световната ранглиста.

Скот погледна Гъската в очите.

— Трей е…

— Да, чукаше жена му — кимна Гъската.

Долната челюст на Ник увисна.

— Трей е чукал Тес?

Гъската се изсмя подигравателно.

— Че нея кой не я е чукал?

— Кога? — попита Скот.

— Когато му паднеше.

— И колко време според теб продължи това?

— Свалиха се през януари на един турнир.

— И ти не си знаел? — обърна се Скот към Ник.

Ник поклати глава.

— На моите клиенти им казвам: искам да знам само онова, което ми носи двайсет процента.

— Ти познаваше ли Тес?

Ник кимна.

— Нея всички я познават, ако разбираш какво искам да ти кажа. Миналата година Брет беше в журито на „Мис Големи цици“ в Лас Вегас. Тя се класира на второ място и след пет месеца се ожениха. По време на турнира в Рино, Невада.

— И той ли ти е клиент?

Ник отново кимна. Скот се обърна към Гъската.

— Брет знаеше ли?

— Все още са женени.

— А Ребека?

— Мисля, че не знаеше. — Гъската извади една пура от чантата с принадлежности, отхапа със зъби върха и го изплю на тревата. — Трей беше идиот — да рискува да я загуби заради Тес. Нищо лошо не искам да кажа за Тес, тя си е готина мацка, но Ребека е страхотна. Освен това имаше избор, можеше да си намери друг когато пожелаеше.