Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 178

— Мистър Естрада, срещали ли сте се лично с подсъдимата?

Бенито погледна Ребека и се усмихна.

— Да, срещали сме се.

— Тя посещавала ли ви е наскоро в кантората ви?

— Да.

— А купувала ли е фармацевтични продукти от вас?

— Да.

— И ги е платила със свои бижута?

Бенито се намръщи и Скот разбра, че стратегията му се е провалила.

— Бижута ли?! Какви бижута?

— Благодаря ви, мистър Естрада. Нямам повече въпроси.

Почти през цялото време, докато Бенито Естрада даваше показания, окръжният прокурор слушаше с наведена глава. Скот си седна с надеждата, че Рекс е пропуснал да съзре важността на последния отговор на Бенито, макар да знаеше, че нищо не му убягва.

Окръжният прокурор се изправи.

— Мистър Естрада, знаете ли кой е убил Трей Ролинс?

— Не.

— Нямам повече въпроси.

Съдия Морган обяви кратка почивка. След като залата се изпразни, Скот се обърна към Ребека.

— Ти ми каза, че си плащала на Бенито с бижутата си, но той очевидно не знаеше нищо за никакви бижута. Ребека, ако Рекс се беше хванал за това, щеше да докаже пред съдебните заседатели, че лъжеш. Ние вече обявихме, че нямаш никакви пари. Но ти си платила на Бенито в брой. С парите на мафията, нали?

— Не!

Скот трябваше да се успокои, да открие Бенито и да отиде до тоалетната. Той стана от мястото си и излезе в коридора. Гейб и горилата му стояха облегнати на отсрещната стена; Рене си беше на мястото в репортерската кабина. Скот отиде при нея.

— Виждала ли си Бенито Естрада?

Тя закри микрофона с ръка и каза:

— Бенито си тръгна. Бързаше.

Скот продължи по коридора към мъжката тоалетна. Когато се облекчи и понечи да излезе, се озова лице в лице с горилата на Гейб. И едва тогава си даде сметка, че Луис не го е последвал в тоалетната.

— Мисля, че онзи ден на плажа бях достатъчно ясен. — Горилата сграбчи Скот за ревера. — Момчетата от Вегас не желаят Гейб да дава показания.

Някъде наблизо се чу шум от казанче.

Вратата на една от кабинките се отвори и масивният торс на Луис изпълни рамката. Той пристъпи към горилата на Гейб; беше поне с една глава по-висок. Горилата пусна ревера на Скот.

— Извинявам се, мистър Фени, ама имах спешна нужда. Бихте ли ни оставили насаме за момент?

Скот се усмихна дружелюбно на горилата, провря се покрай Луис и излезе. Докато крачеше към съдебната зала, Гейб го видя и се огледа за охраната си. Но вместо горилата от тоалетната излезе Луис. Скот го изчака да влязат заедно в залата.

— Луис, къде е онзи тип?

— Тръгна си, мистър Фени. През прозореца.

— Но ние сме на втория етаж!

— Точно така, мистър Фени.

* * *

— Мистър Петрочели, как бихте описали професията си? — започна Скот.

Гейб беше облечен с карирано спортно сако върху фланелена риза.

— Собственик съм на бар на Странд Авеню.

— Предлагате ли спортни залагания?

— Предлагам мартини и джин тоник.